Събуждане без будилник


Щели да обявят будител на годината.
Уважавам хора, които са будили цялата година заспалите, уважавам просветителски и новаторски усилия, но едва ли имам доверие на онези, които присъждат титлите.

Тъй като официалностите по отбелязване Деня на будителя бяха изместени за вчера, да не се създава напрежение, днес ще си позволя да повторя няколко стари цитати:

[Източник.]
Покойният Борис Карадимчев бе един от малкото автори, който казваше, че няма нищо против творбите му да се ползват широко от публиката – със или без възнаграждение.

Не купувам и няма да купувам книги, докато президент или министър-председател не се извини официално на Читанка по национална телевизия за неправомерните действия срещу нея.

Никакво будителство не е горният цитат, нали?
Няма как, налага се да го повторя. На Деня на будителите.
Защото не само не се случва извинението, не само не се променя нищичко с годините, не само затъпяването на нацията си върви от успешно по-успешно, ами и така удобно заспалите институции по въпросите на авторското право и правото на библиотеките да споделят Знание продължават да ни приспиват. В кърпа са ни вързани и поредните номинации за Рицари, новатори, будители, просветители, ама по правилата за опазване на сънливо-мързеливите наблюдатели и потърпевши.

Миналата година, за мой срам, се включих в един конкурс, за учител-будител в интернет пространството.

И взех, че се оказах измежду първите 20-30 учители, които дори получихме по куриер безплатна книга.
В моето училище бяхме двама учители-будители.
Не знам как точно си разделихме двете книги, защото бяха в обща пратка до училището с нашите имена на външния адрес, но не и вътре.
Аз изпратих благодарствено писмо до издателството, което е издало книгата, паднала ми се от пратката.
След време, докато четох, попаднах на едни неточности. Може би в превода, може би в редакцията.

Още не съм писала на издателството, за да попитам, как точно да разчитам забелязаните места. Да ги попитам, съвсем учтиво и добронамерено, как би трябвало да постъпват читателите като читатели при подобни конфузни пасажи в текстове, които се издават за първи път в България?
И, съответно, не само като читатели, а като потребители, имат ли някакви права по законите, защитаващи потребителите от некачествени стоки.
Да, нямам касова бележка за закупената книга.
Боя се, че и самите издатели нямат документ, че са изпратили точно тези екземпляри, които получихме в училище, като дарение.
А може би имат?
И в двата случая, как се постъпва, при откриване на некачествен „продукт“ със защитени авторски права?
Много ми се иска в ден за събуждане като истински тръбач да се появи някой, който да протръби истината. Към всички ни.
gerb_sliven
И този тръбач да не е будител за един ден, да може да ни събуди за повече и по-качествено.
С това мераче за „качествено“ четене, качествено образование, качествен живот и дори качествени съвременници, ще си остана да се оглеждам и ослушвам доста дълго време.
А може и да не остана?
Няма човек, няма проблем.
Лесно и бързо.

И, когато не бързате много, пак ще ви се случи да изчезнете един ден. Няма нужда от събуждането.
От будилниците — също.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s