Язовир „Калин“ и седемте рилски езера


Седемте рилски езера, 9.08.2015

Седемте рилски езера, 9.08.2015


В събота и неделя (08-09.08.2015 г.) се случи дългочаканото туристическо предизвикателство.
В посока, противоположна на описаните в сайта на хижа „Иван Вазов“, 2300 м н.в., в Рила.

Нарочно копи-пействам онова, което не прочетох предварително.
За читатели, които се интересуват от моя текст, той следва след втория ред с три звездички надолу.
http://www.bgmountains.bglink.net/
http://www.ivanvazovhut.info/map.html#
http://www.ivanvazovhut.info/map8.html

1.9. х. Иван Вазов – вр. Полич – гр. Рила

Продължителност – 9 ч.
Трудност – 2
Лавинна опасност – не
По маршрута няма зимна маркировка. Труден за ориентиране.
Последно обновяване: 6.11.2002

До вр. Малък Полич пътят е описан в маршрут 1.8.

1.8. х. Иван Вазов – вр. Полич – гр. Дупница

Продължителност – 10 ч.
Трудност – 2
Лавинна опасност – не
По маршрута няма зимна маркировка. Труден за ориентиране.
Последно обновяване: 19.9.2000

От хижата тръгваме на юг, пресичаме реката (обикновено тук при замръзване на вътрешния водопровод се копае дупка за вадене на вода) и започваме да подсичаме отдясно (от запад) Мокришкия рид, леко качвайки се по диагонал. Целта ни е да достигнем вододела между долините на реките Бистрица (отдясно) и Елешница (отляво), от който започва качване по склона на вр. Калин.
Стремим се да се движим не към самия връх Калин, а леко вляво от него, понеже той е доста стръмен. Наклонът отначало е умерен, а в последния участък изведнъж се увеличава. В последните няколко метра, преди да излезем на реброто, спускащо се на север-североизток от върха, се образува зачатък на козирка и е възможно да се наложи копаене на стъпки; ледокопът не трябва да слиза от ръката ни!
Излизаме на реброто и се оглеждаме: на изток вр. Върла неусетно е станал по-нисък от нас, в далечината се вижда Централна Рила и Мусаленския дял зад нея, на юг блести под слънцето Пирин, а на запад едва се забелязват планините на Македония (и Албания).
Завиваме вдясно (на запад) и скоро (1ч. 10 мин.) излизаме на вр. Калин (2668 м.). Върхът е съставен от няколко групи едри скали блокове; възможно е слизане по реброто, спускащо се северно от него, но само от опитни планинари и при стабилен сняг. На север от нас, долу в ниското, се вижда х. Иван Вазов.
Продължаваме на запад, слизайки по венеца, съединяващ Калин с другия му връх – близнак, движейки се леко вляво от билото (от юг); тук козирки не се образуват, но често снегът се заледява. След заобикаляне на няколко скални групи отново започваме изкачване – този път на другия вр. Калин (който според повечето карти, а и гледан с „окомер“, има същата височина). Движим се ту по ръба, ту леко от юг, но внимаваме да не изгубим височина и скоро (1 ч. 30 мин.) сме на върха. Горе има бетонен триангулачен знак и мястото е много подходящо за правене на снимки. На юг от нас е най-високо разположеният язовир у нас – „Калин“ (2490 м. н. в.).
Отначало стръмно, но почти веднага с лек наклон слизаме на северозапад, като ориентир ни е изоставеният трафопост в м. „Винтчето“ – още не мога да разбера това име сериозно ли е, или е на шега; някой беше предположил, че то идвало от по-старото турско име „Бурма чал“🙂 . Дотук през лятото идва пътят от с. Падала, достъпен и за автомобили (няколко такива са зимували на това място, изненадани от обилен есенен сняг).
В сградата на трафопоста има два етажа без прозорци, така, че при крайна нужда вътре може да се спи с чувал (твърдят другарите).
avarien marshrut
При изглед за влошаване на времето от това място може бързо в южна посока да достигнем язовир Калин и да намерим подслон в намиращата се до стената му добре оборудвана сграда.
Ние не стигаме до самия трафопост, а минаваме на стотина метра южно от него и постепенно започваме да се качваме към венеца от няколко върха, носещи името Голям Полич. Излизаме горе на ръба и минаваме покрай връхната скала (2606 м.) (3 ч.), а отдясно се виждат висящите циркуси на Градинските езера.
Следва още едно слизане преди следващия връх от масива Полич; след най-ниската му точка можем да се качим по ръба, а по-пряко е, ако завием леко вляво (на юг-югозапад), тъй като самото било завива в тази посока. Достигаме котата му (2589 м.), която е двувърха и ние преминаваме между двете й части покрай интересни огромни заоблени камъни. Слизаме от другата й страна, подсичайки от юг скалния венец. Вървим през малко плато, а нашата цел са три скални групи на западния му край, по-точно средната от тях; тук има опасност от изгубване при мъгла.
Щом стигнем до средната скала, пред нас (по-точно, под нас) се вижда самотният конус на вр. Малък Полич – последният висок връх от това било. Слизаме към седловината преди него, движейки се по самото ридче, или леко вдясно от него (от север). Долу (4 ч.), около малко междинно връхче, едва личат останки от кошара – поради силните ветрове на това място сняг почти не се задържа.
Започваме да се изкачваме на вр. Малък Полич по широкия рид, спускащ се на изток от него. Отдясно (от север) често се образува козирка. Стигаме (5 ч.) на върха (2342 м.); горе има метално съоръжение с паметна плоча на загинал от буря планинар. Върхът е важен разклон – на юг се отделя пътят за гр. Рила (маршрут 1.9.), а ние слизаме на северозапад по рид, водещ с умерен наклон към вр. Мурсалевица (1952 м.). След като преминем Мурсалевица, пресичаме Смочевската вада – съоръжение, подобно на известната Сапаревска вада; обикновено под леда има течаща вода.
Изкачваме се на още един по-малък връх, покрит с опожарена хвойна, личаща на много места изпод често изядения на това място от слънцето сняг, и слизаме на важна седловина. От това място можем да продължим още по билото през още няколко връхчета (Богдаите – на последното от тях има гигантска продълговата скала), след което да предприемем слизане на запад, но по-добре е още от седловината да завием наляво (на запад) в посока към голяма кошара. След кошарата слизаме още надолу по ясно изразена долина, без много-много да търсим пътеки (гората е рядка, а снегът обикновено е малко). Стигаме (7 ч.) до голям черен път и завиваме по него на север; често има отклонения, но главният път запазва посоката си и ние внимаваме да не завием прекалено много на запад.
avarien marshrut
В целия участък от вр. Малък Полич дотук можем да предприемем слизане на запад – наклоните отначало са относително големи, но долу в долините има черни пътища, водещи до селата южно от гр. Дупница.

***

От върха слизаме право на юг по дълго ребро, водещо до вр. Караул (1981 м.). На вр. Караул билото се разклонява – на юг продължава към с. Падала, ние, обаче, завиваме надясно под прав ъгъл (запад) по другия клон, който води до вр. Калайджийски камък (1448 м.) (6 ч. 30 мин.). Пътят до Калайджийски камък се състои от редуващи се сравнително стръмни слизания с полегати тесни билни полянки.
avarien marshrut
От вр. Караул може да слезем и право на юг по рида, водещ до с. Падала.
След вр. Калайджийски камък билото се стеснява, но ние го подсичаме отляво (юг) по склона, който рядко е силно заснежен, между вкусни шипки и трънки. Долу под нас се виждат останки от разрушена сграда. Постепенно завиваме на юг по било, до което води черен път – той стига до гр. Рила, но няма смисъл да го следим, а пресичаме многобройните му завои по други, по-стръмни и пресичащи се пътища, а след това – и по пътечки или направо през гората. Слизаме пред голяма кошара (7 ч. 40 мин.) и оттук за известно време се движим по пътя, който е на самото било, с напълно отвят от вятъра сняг. Пътят скоро прави рязък завой надясно (на запад) и заобикаля долчинка; след като я заобиколи, вляво се отделя голяма и камениста пътека, която ние следваме. Ориентир е виждащата се на отсрещния склон тръба на ВЕЦ „Рила“. Стигаме (8 ч. 30 мин.) до крайните къщи на гр. Рила и през малките улички достигаме до главния път покрай изравнителен водоем на ВЕЦ-а; завиваме по него надясно и излизаме на центъра.

***

В понеделник (10-08-2015) след похода се изтощихме да спорим и да си разказваме кой как е преживял избраните от него моменти. И не се съгласихме да сме били някъде заедно по един и същи начин. И тримата си имаме своите претенции, емоции и спомени.
Дори и във вторник ми беше трудно да се организирам и да възстановя някаква нормална физическа и психическа ежедневност. Като пране, например.
В сряда, 12.08.2015, се возих с джип до Добромирка и обратно, а после с влакове от Трявна до Сливен и с автобус до село. За 25-минутното закъснение на бързия влак, най-после се возих и на автобус №17, който вече два пъти изпусках при моите предишни пътувания.
Не носех компютърна техника, а и не ѝ дойде ред, поне разнасянето си го спестявам вече няколко пъти.

През това време първо слушах за намеренията на Анна да опише туристическата авантюра от своята гледна точка.
В петък, 14.08.2015 (обадих се за ЧРД на Понко на гарата в Сливен) се завърнах от село и най-после прочетох нейния пътепис — емоционален и подробен на места, където моят би се различавал съществено.
Всъщност, участвам в снимките, в повествованието ме споменава на няколко места, а безумното суркане под лифта нямаше да повярвам, че мога да го направя, но се вдъхнових от натрупаната позитивна енергия на Планината, величествена и безразлична към семейните ни драми, както винаги свидетел на поредната ни красноречива и вбесяваща кавга, този път изведена до вербална завършеност с многозначещото „реве като муфлон“ за единия от участниците.
Когато пристигнах при групата, на настояването ми водачът да ме назидава и кастри възпитателно, той ми отговори стряскащо: „Ти си боец, браво на тебе!“
Дамите, които ме попитаха добре ли съм, получиха категоричното ми „Не!“, след което започнаха да ми предлагат шоколадчета, водичка, а някъде на третото или четвърто добронамерено предложение, се сетих да кажа, че това няма да ми помогне. Разбиращо и с усмивка ме освободиха от грижа. Зарадвах се. И после, след няколкочасовото обикаляне около езерата, вложих устрема си в спускането, което завърши точно според определението на Анна:
„Ние сме нинджи бе!“

За да сме точни, ще я коригирам, повече от три пъти го каза и преди да стигнем на тази хубава полянка, откъдето ни забеляза третият член на семейната дружинка.
Моята най-черна минута беше, когато на някакво местенце под язовир „Карагьол“, така се нарича мястото, до което беше първата 16-километрова част от изкачването от с. Пастра, се случи да има покритие за мобилния ми телефон. Изписването на името веднага ме жегна. После за десетина секунди кака Краса ме заблуди с бодрото звучене на гласа ѝ. Уви, няма лъжа, трите деца на моята баба Кина, която не познавам, вече са при нея. Или, където се пада да е Там.
Уви, няма го вече на този свят и моят вуйчо.
Мир на душите им.

***

В събота сякаш същинското пътешествие започна със смрачаването.
До тогава по пътя, явно рядко виждащ пешеходци, се радвахме на изобилие от боровинки, а ягоди и малини също се виждаха тук-там.
И някоя друга джанка си набра Анна срещу мускулната треска.
Радвам се, че се случи този дълъг преход, за да си открива сама боровинковите храсти, че от похода до Ботев преди две години няма ярки спомени как точно изглеждат младите растения, които дават тук — тъмносини плодчета, а в северната част на връх „Ботев“ в Стара планина — червените боровинки.
Разтегнатата ни „колона“ от две на степен четвърта туристи наистина не се побираше в обзора на човешкото око, но по едно време, когато поне повечето хората в близост до ВЕЦ-а бяха различими, се чу и се видя вертолет.
Съответните теми в Мрежата, които прочетох, когато се прибрахме са тези:
http://www.mediapool.bg/otkriti-sa-i-dvete-grupi-izgubeni-v-rila-turisti-news237737.html
http://www.focus-news.net/news/2015/08/09/2103193/pss-otkriha-turistite-izgubili-se-v-rila-planina.html

ПСС: Откриха туристите изгубили се в Рила планина
9 Август 2015 | 08:18 | Агенция „Фокус“

Рила. Откриха петимата туристи, които вчера се изгубиха в Рила планина, съобщиха за Радио „Фокус“ – Пирин от Планинската спасителна служба (ПСС) към Български червен кръст (БЧК). До 03.00 часа две групи планински спасители са издирвали двете жени, двете деца и мъжът, които се загубиха около 15.00 часа по пътя от хижа „Иван Вазов” към Рилския манастир. Здравословното състояние на хората е добро, само една от жените е имала висока температура, но с помощта на спасителите още снощи групата е била изведена до подходящ терен, където се пренощували, а рано тази сутрин са били отведени до най – близкото населено място.
„Фокус“ припомня:
Със съдействието на председателят на БЧК Христо Григоров в издирването им се включи и хеликоптер от авиобазата в Крумово. Към 22.00 часа благодарение на хеликоптера, групата бе локализирана. Координатите им бяха предадени на планинските спасители и те успяха да ги открият.
Ливия НИНОВА

Това е едното съобщение.
В другото фактите са представени така:
Открити са и двете групи изгубени в Рила туристи

Открити са както петимата туристи, които в събота се изгубиха в Рила, така и двамата, които ден по-късно се оказа, че се заблудили в района на Рилските езера, съобщиха от Планинската спасителна служба в неделя

Групата от руско семейство с две 16-годишни дъщери и една българка, чиито следи се изгубиха в събота, е била открита през нощта след 14 часа издирване в изключително труден терен, огромна денивелация в изкачване и спускане и в много гъста гора.

В неделя по обяд пък баха намерени двамата приятели, които се залутали в планината и дори се бяха разделили. Единият от тях успя да стигне до хижа „Рилски езера“, а вторият остана в неизвестност, но по обяд е бил намерен от планинските спасители в района на улеите на връх Кабул към Скакавишките езера и е невредим.

Та, хеликоптерът подсказа, а човекът от ПСС, който ни превози на смрачаване, потвърди, че се издирват изгубени туристи.
В момента, в който слязохме от джипа на ПСС, Бисето легна на тревата и каза, че няма да може да се изправи.
Случих се до нея. Заех се да помагам, не че ми е ясно как. Но тя ми обясни, слава Богу, знаеше да ми даде инструкции. Криво-ляво, и с нейна помощ, се справих. Слава Богу! През цялото време, докато тя се изправи, вероятно 3-4 минути, на мене дори ми се сториха по-малко, хеликоптерът остана над нас. Виждаха ни, виждаха джипа на ПСС, друга връзка едва ли е имало нужда да се осъществява.
Не се смутих от онова, което се случи, но на чужд гръб и сто тояги… та най-много ме впечатли това, че намесата ми подейства и вълшебното помагалче „Немизил“ вероятно също.
Така или иначе, този кратък инцидент ме окрили да очаквам спокойно предстоящото мръкване. Не бях подготвена на губим пътя, но и това се случи точно благодарение на огромната подготовка на дядо Боби, и пълното ми безхаберие за подробностите.
Имах доверие на моите хора, те се лутаха по карти и четоха толкова описания, толкова споделени видео- и фото-хроники, че единственото очакване беше да вървим в тъмното, не и да се губим. Както се казва в прессъобщенията, онези изгубени туристи към 22 часа ги намерили, при продължителност на търсенето от началото на нашето изкачване…
А нашето загубване баш тогава се оказа факт, след 22 часа…
Страничната функция на мобилния телефон, дори с прост модел, да свети, я бях разбрала как се прилага с питане. Благодаря на Иван Панайотов за което. Ето случай, при който обучение и сервизна диагностика на компютърно оборудване на място, с тарифа 30 лв. за час, се оказва безценно и животоспасяващо.
Да, не бях сама, не бях само аз със светещо устройство през 4 часа по пътеките в Рила, при височина над 2000 м н.в., но при всички случаи се чувствах удобно и не се препънах сериозно заради тъмното нито веднъж. При дядо Боби положението с неговите 40-годишни кецове, китайско производство, не беше съвсем така. Той се умори повече от нас с Анна и през втория ден, но не съм го карала да се мори и да се юрка нагоре-надолу. Даже се опитах да го ориентирам към позитивно настроение, но той отказа. За сметка на това по-късно не се отказа от лифта точно заради травмичките по пръстчетата на краката, така съвсем разумно избра да се повози. Твърди, че ни е видял от лифта два пъти — напред в далечината, и вече като е бил близо: някъде над нас, но не ни е повикал, сигурно тогава сме били с другата двойка планинари, баща с говорно апаратче и с дъщеря си, тя пък с обикновени летни сандалки.
Беше приятно, че и си поговорихме малко с тези чудаци.

А вечерта на нощното пристигане в хижа „Иван Вазов“ си остана за мене наваксване на онова несъстояло се приключение по нощното изкачване на връх „Мусала“, което си бяха планирали моите приятели преди 26 години…
Разбира се, в добавка с хладнокръвното мълчане на дядо Боби, който можеше да си позволи да мърмори, че не тръгнахме още по светлото по пътеката, която той търсеше и намери, с маркировката и т.н.

А езерата, които бяха заветната цел и за тримата ни, защото никой не беше ги виждал, сякаш останаха на заден план.

Снимките на Анна са много сполучливи, браво на нея, получило се е добре и за всички моменти има кадри, без да съм опявала и подсказвала да снима.

За нея пътят от втория ден, някъде около „Бъбрека“, към лифта, е извървян съвсем наскоро, но в мъгла и докато ги завалял майският рилски сняг. В противоположна посока, разбира се. Позна скалата, на която са се снимали, но и снимките още са при друг от участниците в тяхната „втора бална абитуриентска вечер“.

Гейзерът в Сапарева баня беше втората атракция, за която тя вече имаше предишни впечатления и спомени, включително постановката на Нешка Робева „Еньовден“, но се надявам да се сети да напише и без снимки за тези случки от преди.

3 comments

    • zelenkroki

      Още не съм разследвала, кой от двамата ми фотографи е хванал и седемте езера заедно.
      Ще му дойде времето.
      А като излезе месечният ми график за пътуването с влаковете, направи си изводи, кога и колко дни са ми останали да живея без да се обезводнявам.🙂
      Не ми достига време да ти отговоря на въпросите от пощата, Diana, не че съм се отказала…

      • Diana

        Пожелавам ти повече такива изживявания! Този пост ми напомни, че и аз бях планинарка преди. Ходила съм до езерата и ме валя сняг там, а после и мъгла.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s