… и Бог ще те благослови!


Текстът на българския всеучилищен химн и тази година ме накара да си преговарям за Празника на буквите, за баловете и за празниците.
Засега стигнах само до едно миналогодишно писание, което не бях чела, и не знаех за всичките разминавания с оригинала.
Имам какво да продължа по размислите, но бързам да довърша бързата записка:

Бях благословена на този Ден, заедно с всичките ми бързания, страхове, очаквания, неприятности и черни статистики.

Моето дете беше красиво, усмихнато, естествено (не се получи фокусът, в който се замесих!), бяхме горди с нея, снимахме се, музикалните ми задачи минаха с малки издънки, а времето най-после се задържа без валежи след две поредни години на несполучливи опити да участвам в озвучаване на тържеството по време на дъжд.

Благодаря ти, Боже!

Така е то…
когато човек не спира да върви…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s