Читателски дневник (12)


http://www.dragolov.net/sms/content/view/984/27/
Каква жена! Усмивка на кокетка.
Автор ТТ
понеделник, 01 юни 2009

Прочетох го заради блога на д-р Толев. Стори ми се познато, а най-силно ми заприлича на стила на Валери Петров. Ще се ровя и на кое негово класическо стихотворение е подобие.

[17 май @ 10:22]

* * *
Този човек се чувствуваше най-добре, когато с жестокост изпълняваше своя дълг.

[Изпратено на 09.05.2015 в 9:16]

* * *
Мълчанието е убежище на простите души, изпитали зловещата дълбочина на скръбта.

При известна степен отчаянието става непонятно за самите отчаяни.

Според мене истинската гледна точка на революцията е безотговорността. Никой не е невинен, никой не е виновен.

[Изпратено на 04.05.2015 в 21:01]

* * *
Всичките видове щастие, дори ужасяващото щастие, са присъщи на младостта.

Нищо не заслепява така силно, както изумлението пред сбъдналите се мечти.
Изпратено на 04.05.2015 в 17:51

* * *
Характерът на местността съветва човека в много негови постъпки. Тя е по-голям съучастник, отколкото се предполага. Пред някои диви пейзажи има опасност да се оправдае човекът и да се обвини природата; чувствува се смътното предизвикателство на природата; понякога пустинята е опасна за човешката съвест, особено за слабо просветената съвест; съвестта може да бъде величава, това създава Сократ*1 и Исус; тя може да бъде нищожна, това създава Атрей*2 и Юда. Дребната съвест бързо се превръща във влечуго; сенчестите гори, къпините, тръните, блатата под клоните са опасни свърталища за нея; там тя попада под тайнственото влияние на лоши убеждения. Оптическите измами, необяснимите видения, спонтанните уплахи от времето или мястото хвърлят човека в онзи полурелигиозен, полуживотински страх, който поражда в мирно време суеверието, а в бурните размирни години — насилието. Халюцинациите осветяват с факел пътя на убийството. Бандитът изпада в някакво умопомрачение. Чудотворната природа действува двойнствено — възхищава големите умове и ослепява диваците. Когато човек е невежа, когато пустинята е призрачна, мракът на самотата се прибавя към мрака на ума; и оттам се разтварят бездни в човека. Някои скали, някои оврази, някои сечища, някои злокобни светли лъчи, блеснали привечер през дърветата, тласкат човека към безумни и жестоки постъпки. Може почти да се твърди, че има злодейски места.
[*1 Сократ (470–399 пр.н.е.) — древногръцки философ, учението на когото стигна до нас в „Диалози“ на Платон и „Спомени“ на Ксенофонт.]
[*2 Атрей — в древногръцката легенда микенски цар, мразещ своя брат Фиест. Той го поканил на пир, където поднасяли ястия, приготвени от убитите от него синове на Фиест. Боговете проклели Атрей и неговите потомци — атридите.]
[Изпратено на 01.05.2015 в 7:11]

* * *
Добротата е въпрос на избор. Когато един човек не може да избира, той престава да бъде човек.

* * *

​http://chudomir.alle.bg/6ekerqt/

Чудомир Шекерят

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s