Читателски дневник (11)


Мълчанието е убежище на простите души, изпитали зловещата дълбочина на скръбта.

При известна степен отчаянието става непонятно за самите отчаяни.

Според мене истинската гледна точка на революцията е безотговорността. Никой не е невинен, никой не е виновен.

Всичките видове щастие, дори ужасяващото щастие, са присъщи на младостта.

Нищо не заслепява така силно, както изумлението пред сбъдналите се мечти.

***
Мошениците чувствуваха, че е честен, и бяха доволни. Престъпниците се ласкаят, когато ги оглавява честен човек. Това малко ги притеснява, но им е приятно.

[Този запис в читателския дневник е продиктуван на aNn преди две седмици. Сега дойде ред да го публикувам, защото тя отказа да направи публикацията от свое име. (май 5, 2015 @ 20:28:56)]

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s