Радунци


Йовчо не е пътувал с влак през Балкана. И никога не е бил в Трявна. Мисли си, че Трявна и Троян са наблизо. Но баща му знае, че с влака за Горна се минава през Радунци, „където е осморката“. А аз се правя, че когато пътувам всичко това ми е ясно.
Днес влакът имаше 15 минути закъснение. Влизам и потегляме. Вагонът е 1 купе – електричка. Не търсих място навътре. Седнах на първата седалка, противоположна на движението. Една жена стои изправена, гледа назад в купето, сякаш се опитва да повика някого. Но няма глас. С шалче на вратлето е. Иначе е възрастна и с патерица. Поглеждам я и питам: „За Балкана ли сте?“ Тя ми казва, че не е. Но ме пита коя е тази гара и споделя, че е за Радунци. Аз я успокоявам: „Има още половин час.“ Макар че говори с усилие, жената прошепва: „Да, да, знам.“ И се опитва да каже още нещо. За да не се измъчва при говоренето, я прекъсвам и обещавам да помогна, когато ще слиза.
Разбрахме се, значи. И изведнъж мене ме обзема страх, че не знам кога точно се спира на Радунци. В началото не мислех много. Докато мина спирка Яворовец. След малко възрастната жена заобиколи седалката и ме попита, от коя страна се пада гарата. Посочвам вдясно по посока движението на влака. А тя си мислела, че е от другата страна. Успокоявам я, че няма страшно, само да минат един-два тунела и ще дойде времето за слизане. А вътрешно се чудя, колко ли са тунелите и колко ли ще се справя да ѝ изнеса багажа навреме. Жената обаче ме успокои: „Три тунела са.“ Мисля си аз за Йовчо и за осморката, за която баща му знае. Кумецът Начко сега нямаше да се чуди като мене. Минават двата тунела. Почва третият. Доверявам се аз на твърдението на бабата и започвам да пренасям раницата ѝ към изхода на влака. Тя също се засуети. Тунелът е дълъг, но ние напредваме бавно с другите чанти и тя отказва помощ за движение с патерицата. Криво-ляво навреме сме пред вратата, когато влакът излиза от тунела и спира на гарата. Къде точно е осморката, не знам, но поне помня, че гарата е веднага след тунел. Започва слизането. Аз съм първа. Раници и чанти са на перона на гарата. Но жената с патерицата се уплаши от стръмното стъпало и сяда на пода във влака. Подава патерицата, но ме чака да я държа така, че когато си спусне краката, да се опита да се подпре на патерицата. Трудно за слизане, трудно за описване. Не пожела да се опре на мене, видно съм неблагонадеждна за опора. Толкова исках да помогна. Ама тя като си хвана патерицата, на бърза ръка се качих обратно във влака, пожелах ѝ всичко добро и я оставих да си крета покрай багажа.
Мислех си, че ще помогна. Не стана както го мислех.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s