1120


На Стефановден почти завърших четенето и корекциите на едно четиво за зрелостниците.

Да са живи и здрави, те дори не са разбрали още кой е Йовков, не са се насладили на вълшебните му истории с приказно-романтични земни герои.
Нито са прочели (някои няма и да го направят!) „Тютюн“, „Железният светилник“, а още по-малко: „Хоро“.
Домашните, контролните, класните и Изпитът чукат на вратата, но какво от това!!!???
Новината, която лекичко ме притеснява, е, че hit.bg ще затвори окончателно на 01.02.2015 г.
Много полезни нещица ще изчезнат.
Вероятно завинаги. В този им вид.
Тъжно ми е.
Да, в блога мога да пренеса туй-онуй, мое и чуждо.
Да, ама още не съм открила къде може да се пренесе HTML код с Java script.

И разни други накъдрени.
Получих виртуален подарък, promo-картичка от Уча.се. От Стефан. 🙂 😦 След Стефановден.
Все пак, сърдечен подарък, благодаря! 🙂

И, естествено, не се зарадвах.
При бавната връзка, с която съм, мислех, че видеоуроците няма да се зареждат, а все пак активирах 10-дневния период за ползване, защото разбрах, че срокът за използването му е до Новата година.
Не се зарадвах, защото това отново е отклонение от преките ми занимания и пестенето на времето пак се отлага.
И, както се очакваше, в първите продължения на видеоуроците, които изгледах, имаше грешки.
Във видео, качено преди 2 или 3 години.
Да. Както и в учебниците, недоуменията са си присъствието, което най-добре очертава нехайство, небрежност, омаловажаване на прецизността.

Приказката за Киндил Пиндил и Джаста Праста се повтаря…
И моята работа е така, но поне не обичам да използвам суперлативи: „страхотна“, „браво“, невероятно, много лесно, и т.н.

http://ucha.se/motiviramse/lichno-ot-ekipa-ucha-se/
Даже посещението в Трявна няма никакви забележки, сякаш в Трявна се ходи като на друга планета.

„Ще бъде детска планета…“

Няма как да е само прекрасно, няма…
И колкото по-бързо се разбере, че забавлението е кратко, а усилието безкрайно, толкова по-честно ще се гледаме в очите, приятели.

Уморително е отношението на хората, сподели с мене в Скайп приятел.
Да. За хората ти, специалистът, не си повече от тях.
Ти не си перфекционистът, защото те не са. Ти не си безупречен, защото за тях е важно да не объркаш решаването на техния конкретен проблем, а не изобщо да не грешиш.
Пък и, нали няма как съвсем да не се греши?!

За вас, които сте по-добри, по-умни, по-смели, по-любопитни, по-любознателни и по-алчни за знания, ние, нищите духом, ние средностатистически умерените съвестни, но не дотам работници, сме уморяващо присъствие.
А за вас и за нас, когато се сблъскаме с мързеливи безотговорни мрънкащи, уморяващото взаимодействие наистина е труден и непреодолим проблем.
Неизбежно е.
Всичко е загубено. Написа го Краси.

Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка!

А къде да се денем?
Днес и утре, няма да е по-различно, всичко е загубено, ясно е, но е немислимо да го мислим постоянно.

Затова, четете и се ограмотявайте!

Може би не е трябвало да се интересувам от размишленията на един филолог или литературовед, ако е такъв един от бившите ни министри? Защото вече не съм ученик, не преподавам предмета, защо ми е да знам какви ги обобщава след десетилетката на промяната?

Нямам право на достъп до четивата му, защото ги е предоставил на издател, който прави пари от помощна литература за подготовка за матурата?

Какво ме бърка мене неговото отношение и неговия прочит на произведения, които съм чела и изучавала в другото време?

Но аз стигнах до края на страниците, запомних нещо, нещо не доразбрах, друго объркано изтълкувах като за себе си.
Вече няма да цитирам само последното изречение от „Под игото“. Вече си имам цитат от началото на трета част, глава „Пробуждане“:

Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите — срам, историята — престъпление. Уви, защото тая стара куртизанка, историята, и тя се кланя на успеха.

Поезията само би го простила и увенчала с лаври геройски — за хатъра на въодушевлението, което изкара кротките анадолски абаджии на средногорските височини — сюблимни височини — с черешовите топове…

Едно поетическо безумие.

Защото младите народи, както и младите хора, са поети.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s