Съмнението


[Цитат:] Хората могат да се разделят на четири категории, в зависимост от това, дали са умни или глупави, и дали са енергични/решителни или мързеливи/нерешителни. Тези които са умни и енергични, привличаме в генералния щаб. За тези които са умни и мързеливи, са запазени висшите командни позиции, защото това са хората, чиято умствена нагласа е да взимат внимателно обмислени решения, дори когато са под напрежение. При определени обстоятелства има полза и от хора, които са глупави и мързеливи, но на всяка цена трябва да разкараме хората, които са глупави и енергични, защото те ще взимат грешни решения и ще ги прилагат на практика, без грам съмнение, че може и да грешат. [Край на цитата.] Много ми се иска подчертаното да не се отнася за мене. Но напоследък сякаш съмнението ми взе да става само половин грам. Следва въпрос, не толкова към читателите на блога, а към Григор, към себе си или, най-добре, към Всевишния: Какво да правя?!?!!
Промених публикацията отпреди две седмици, като добавих предпоследното изречение по-горе на 21.11.2014 в 6 часа сутринта. А надеждата, че може някой читател да се включи с подходящ съвет, как да се опазя от липса на съмнение, остава. 🙂

Advertisements

2 comments

  1. shadowbobi

    Съмнението е половин истина… живей с него, до като ти се докаже цялата, другите ще правят само интерпретации на тази тема, но не могат да ти помогнат, защото не са вървели в твоите житейски стъпки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s