Не се запалих по идеята


Не, не ме стимулира позитивно кампанийна проява, препратена заради идея, която е добра, но не се случва в България.

Въпреки разпоредби, институционални инициативи и реклама.
Важните неща не се нуждаят от реклама.
И от специално написани правила.
Все още никой не нормира дишането, усмивките и плача, трудолюбивото присъствие в ежедневието ни на хората, които сме свикнали да са ни в помощ, без да им се плаща за това и т.н., и т.н.
В никакъв случай не бих си позволила да смалявам будителството на някогашните възрожденци и техните днешни последователи до едно заглавие, което подозрително прави подвига на някогашните скромни и обикновени хора масово явление днес.
Ако в моето училище има добри практики (НЕСЪМНЕНО ГИ ИМА!!!), аз не си приписвам това в актива от лични действия и бездействия, с които допринасям за тях.
Защото няма как днес и сега да се оцени нечие решение, поведение, труд, мързел или различно поведение.
Трябва някакво по-обективно мерило за тези наши дела, трябва известна скромност и въздържание при себеоценяването.
Но, като е речено да се попълват разни документи и формуляри, все пак, попълних.
И написах, каквото прецених.

А иначе, часът, заради който се пилея в думи и недомлъвки, ми беше първи през тази учебна година с втората група в дванайсети клас.
И шести, а следващият седми, за деня вторник.
received_786009504787814

Така е то.

Остават доста недоизяснени подробности.
1. Защитата на личните данни, повишеното внимание, съзнаването на опасностите в мрежата не е попречило на моите човечета да си имат скайп и ФБ профили преди да бяха навършили годините, нормативно записани в правилата за тези две услуги.
Не е спряла никого от тях да се регистрира в куп сайтове за запознанства, за гласувания при съмнителни условия, за пазаруване и т.н.
И при торент-сайтовете, естествено.
2. Уважението наистина е важно при всички видове общуване.
Да, само че това правило не се спазва.
Тогава, какъв е смисълът, че го записахме единодушно?!?!?
3. Спорът какво да запишем на трето място, се проточи повече, часът не ни стигна, а инициативата за будителството предполага точно един час.
Като гледам какви високопарни дефиниции на правилото се съгласихме да запишем, без дори за част от секундата да съм споменавала, че ще има публичност нашето решение… май сме си леко позиращи един пред друг, а това не е съвсем за уважение, нали?
4. Зачитането на авторското право, свързано и с плагиатството, което коментирахме преди да се стигне до общия запис на правилата, съвсем не се постига толкова леко и просто.
Как изобщо се попълват формуляри, как се преподава със софтуер, чиято легалност в домашни условия е обществено известна нелегалност?
5. Кога подаването на сигнал за нередност и опасност ще се приеме адекватно от институция, която някак си е затворила очите за факта от точка 4? Трябва ли да им имаме доверие на такива институции?
Аз мога ли да се правя, че моето СЪучастие в тези възпламеняващи от запалени със съмнителни идеи инициативи, е НОРМАЛНО? Какво НОРМАЛНО има всъщност в демагогските разговори и резултатът от тях кого ще стопли?

6. Ами Читанка и качественото образование за всекиго в България?
Ами доброволчеството без институционализиране?
Ами Знанието, като ценност, къде отиде?

Advertisements

One comment

  1. Diana Stoeva

    Както винаги, песимист. Доброволци има навсякъде около нас. Хората априорно са добри. Знанието, що е то?! Наука ли е? И коя по-точно? Астрономия, или физика, или литература? Добри разисквания сте имали в 12-ти клас. Може да не сте открили всичко, но сте поставили основите на размишлението.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s