На едно и също място отиваме



Колкото по` старееш, толкова по-силен е повикът. Докато не те притегли да идеш и ти там.

Не е само повик. За мене е и наказание начинът, по който се разделих с майка.
Закъснелият влак, бягането през този ден, щурането в болницата през трите дни, без вторник, когато само минах в града, но нямаше как да я видя, пристигането на брат ми за последното свиждане, разговорите с Нели, която не познавах до миналия понеделник; мълчанието на майка ми и пълното неведение за това, което се е случило през времето от 18 часа в неделя до 10 часа в понеделник… Всичко е достатъчно нелепо, колкото и да се сбъдна отчасти нейното желание да не остава на грижите ни.

Майко, не ти казах, че те обичам. Нито веднъж, докато беше в кома.
Майко, не се разделихме с думи, с поглед, с мисъл.
Майко, не си тръгнала още, знам.
Но когато си отидеш, ще ми е много трудно.
И досега не ни беше лесно, и на двете.
Там, където отиваме, където и да е това място, няма ред.
Но ти вече няма да бъдеш „изпреварвана“.
Не ти казах „сбогом“.

Християнският обичай беше спазен.
Но вътре в себе си не мога да спазя онова, което слушах и премислях отново и отново…

Място злачно и прохладно, някъде ли, никъде ли, ще дойде време да се съберем отново.
Само че на мене ми е нужно друго.
Не после, сега.

Advertisements

3 comments

  1. Юлия

    Когато губиш някого, винаги е тежко. Но най-тежко е да загубиш своята майка. Сълзите сами потичат, а вече минаха три години, откакто загубих своята. Колкото пъти запаля свещица и тя най-сетне угасне, толкова по-тежко става. Няма да се опитвам да те успокоявам, твърде късно е, но ТЯ вече е на по-добро място, далеч от всичко грозно и грешно. А аз, ти и всички други ще се срещнем там.

    • zelenkroki

      „Далеч от всичко грозно и грешно.“: Има измамно успокоение за това отдалечаване.
      Даже мързел: Аз ще си върша безобразията, а ТЯ ще ме закриля и пази от големи гафове. Защото продължава да ме обича, нали?!
      Не е добре загубата да се превърне в постоянно оправдание за всяко затруднено положение, когато ни е невъзможно да се справим. Когато не искаме да продължим, когато няма причина да се стегнем отново.
      Или да се осланям на „съюз“, който съществува само в моето съзнание? Който се е превърнал в позната схема за успокоение, за залъгване, за самовнушение, за притъпяване на болката.
      Не може да бъде заместен човекът, който си е отишъл от нашия свят.
      Всичко друго го ИЗМЕСТВА, но не замества липсата.
      Там, накъдето сме тръгнали, може би ни очакват. А тук как да се продължи?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s