Опити (98)


Текстът надолу стои като чернова от над 13 месеца. Само цитати от публикуван в мрежата анализ е.

Нека не е вече чернова.

http://zaednovchas.bg/кои-са-причините-за-ниските-резултати/?utm_source=Zaedno+v+Chas+Bulletin+%28BG%29&utm_campaign=25e5faf3ff-Newsletter_june_2013_BG7_18_2013&utm_medium=email&utm_term=0_428dd2727e-25e5faf3ff-81580229

Кои са причините за ниските резултатите на българските ученици на PISA 2012?

Причините за големия брой функционално неграмотни ученици се коренят в невъзможността и неспособността на училището да компенсира дефицитите, които възникват в резултат на бедност (ограничен финансов, материален, културен социален капитал) в семействата и съответно забавят когнитивното и емоционалното развитие на учениците от по-нисък социално икономически статус.

Деца, отглеждани в бедност от нискообразовани или финансово затруднени родители, има навсякъде, но в останалите страни училищата активно адресират нуждите на тези деца, често компенсирайки дори липсата на капацитет в системата за социално подпомагане. Образователните политики подкрепят учителите и училищата в това нелеко начинание, тъй като преодоляването на ефектите на бедността върху възможностите на учениците са припознати като национален приоритет. За съжаление това в България все още не е факт.

Какви са тези дефицити, от които страдат бедните деца? Кои са бариерите, които те, за разлика от своите по-привилегировани връстници, трябва да преодолеят преди изобщо да започнат да наваксват и научават? Те могат да бъдат едно или повече от следните неща:
Недохранване поради безработица и финансови/материални затруднения на родителите
Емоционални или психически разстройства поради семейно насилие или липса/отсъствие на един или двама родители
Липса на навици или възможност за учене и допълнителни занимания вкъщи поради липса на подходящи домашни условия, дефицит на родителски внимание или липса на такива навици и академични знания у самите родители
Неидентифицирани здравословни проблеми и специални образователни потребности поради ниска здравна култура, ниска информираност, предубеденост, стигма у родителите
Недостатъчно добре развити езикови способности поради ангажираност на родителите, неинформираност или липса на такива у самите тях
Автостереотипи, ниски очаквания към себе си, неоправдано ниски амбиции поради липсата на положителни примери в средата
Редовни отсъствия от училище поради нуждата да помагат с отглеждането на по-малък брат или сестра, да работят или други

Всички тези фактори влияят на концентрацията, мотивацията, възможността да възприемат, способността да общуват със съученици и учители. Наличието на такива дефицити може да доведе до ранни образователни неуспехи, в резултат на които учениците губят увереност, развиват неоправдано усещане за малоценност и започват да свързват присъствието в училище и академичните занимания с негативни емоции. „Господине, защо се занимавате с нас, ние сме тъпи“ е нещо, което много от учителите на Заедно в час чуват, когато за първи път влязат в класните си стаи.

За да компенсира техния ефект, училището трябва, от една страна, да може да мобилизира всички налични институции и ресурси – държавни агенции, НПО, доброволчески и филантропски организации , за да премахне тези препятствия и да компенсира дефицита. От друга страна, учителите трябва да адресират именно проблема с неувереност, липса на мотивация, усещане за малоценност, които децата са развили поради предишни преживявания и съответно да създаде за децата възможности да преживеят училището и ученето като нещо положително и нещо, в което се чувстват успешни.

За съжаление обаче учителите често възприемат обратната позиция и правят обратното. Решават, че учениците постигат ниски резултати, защото просто „толкова си могат“; защото са генетично обременени или умствено изостанали; защото са разглезени или неблагодарни; защото нямат „заложби“; защото „ябълката не пада по-далеч от дървото.“ В един случай от нашата практика млад учител открива, че дадена ученичка, набедена за бавноразвиваща се и оставена на последния чин, за да не пречи на останалите, всъщност има академични трудности поради проблем със зрението в едното око. Ученичката в случая е „изоставена“ един път от родителите си (които са често безработни, работят нискоквалифициран труд и имат шест други деца, за чието препитание трябва да се погрижат) и втори път – от педагогическите специалисти в училище, които просто са предпочели да и лепнат етикет, вместо да я подкрепят. Личната инициатива и проактивната намеса на учителя, който, от една страна, убеждава родителите да пуснат детето си с него на очен лекар, от друга страна, събира пари за преглед и специални очила за ученичката, от трета страна, има и куража и силата да не се съгласи с мнението на останалите си колеги и да не приеме за чиста монета диагнозата „бавноразвиващ се“, помага на ученичката да развие и разгърне потенциала си.

Прехвърлянето на отговорност е сериозен проблем. В училищата, където бедните деца постигат резултати, целенасочено се създава и поддържа култура на отговорност. Например мотото на училището Арк е „Без извинения!“ – това важни и за учениците, и за учителите. „В нашето училище всички учители, без значение от предмета, който преподават, са учители по четене,“ – казва Делия Смит. За съжаление в българския контекст по-често можем да чуем учител да се оплаква, че някой преди него – родителите, детската градина, началният учител, университетите, които подготвят учителите – не са си свършили работата, отколкото да поемат инициатива и сами да адресират проблема.

Практиката децата да бъдат разделяни в различни паралелки или в различни училища на базата на академичния си успех още в ранна възраст (след 7-ми клас, а в някои случаи и след 4-ти клас) допълнително обостря проблема. Както показахме по-горе, академичният успех на учениците на такава възраст рядко е функция само на положеното от учениците усилие, така че подборът на практика представлява разделяне по социално-икономически признак (финансов, социален и културен капитал на родителите). Учениците учат също толкова много от своите съученици, колкото и от своите учители. Уверените, „можещи“, мотивирани, подкрепени от семейството си ученици (къде с лична помощ от родител, къде с наемане на частен учител) са събрани в едни и същи паралелки, а изоставащите, „трудните“ – са събрани заедно и отделени. Така пропастта между тях допълнително се задълбочава.

Разбира се, не всички учители и не всички училища действат по този начин. И ако действат така, това е по-скоро поради липсата на подготовка, подкрепа и ресурси, отколкото поради липса на човечност, съпричастност или желание да помогнат на децата. В България обаче самите образователни политики не помагат за достъпа на учениците с нисък социално-икономически статут до училища и учители, които искат и могат да им помогнат.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s