Грешници (1)


Най-достойните винаги са сами.
Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни… и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.
Те търсят „своите“ хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.
Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите.
Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало.
Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение.
Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.
Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно.
И това „спокойно“ не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции.
Това „спокойно“ означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.
krasivo

* * *
Сънуването е основната функция на ума и умът сънува двадесет и четири часа в денонощие.
* * *

Ние сме самодресиращо се животно.

* * *
Истинската справедливост е да плащаш само веднъж за сторената грешка. Истинската несправедливост е да плащаш повече от веднъж за сторената грешка.

Колко пъти плащаме за една грешка? Отговорът е — хиляди пъти. Човекът е единственото животно на земята, което плаща хиляди пъти за същата грешка. Останалите животни плащат по веднъж за всяка направена грешка. Но не и ние. Ние имаме могъща памет. Правим грешка, осъждаме се, намираме се за виновни и се наказваме. Ако съществува справедливост, това би било достатъчно; не е необходимо да го правим отново. Но всеки път, когато си спомним, ние отново се съдим, отново се чувстваме виновни и се наказваме отново и отново и отново.
* * *
Ако приемем ада за състояние на ума, тогава той е навсякъде около нас. Другите може да твърдят, че ако не правим, каквото са ни казали да правим, ще отидем в ада. Не е вярно! Ние вече сме в ада, включително и онези, които ни заплашват. Никой не може да изпрати някого в ада, защото вече сме в него. Наистина, другите могат да направят ада още по-лош. Но само ако го позволим.
* * *
Цялото човечество търси истина, справедливост и красота.
* * *
Да бъдеш самия себе си е най-големият страх на човека. Научили сме се да живеем, опитвайки се да удовлетворим изискванията на другите. Научили сме се да живеем според представите на други хора от страх, че няма да ни приемат и няма да бъдем достатъчно добри за някой друг.

В процеса на опитомяване формираме представата си за съвършенство, за да се опитаме да бъдем достатъчно добри.

… Никога няма да бъдем съвършени от тази гледна точка. Никога!
* * *
Знаем, че не сме онова, което вярваме, че трябва да бъдем, и затова се чувстваме фалшиви, разочаровани и безчестни. Опитваме се да се скрием и играем роля.
* * *
Никой в живота ви не ви е унижавал повече, отколкото сте се унижавали сами. И границата на самоунижението ви е точно границата на унижението, което ще търпите от някой друг. Ако някой ви унижава малко повече, отколкото се унижавате сами, вероятно ще го напуснете. Но ако ви унижава малко по-малко, отколкото се унижавате сами, вероятно ще продължите връзката и ще търпите до безкрай.
* * *
Имаме нужда да бъдем приемани и обичани от другите, но не можем да приемем и обичаме себе си. Колкото по-голяма е любовта ни към самите нас, толкова по-малко ще се самоизмъчваме. Самоизмъчването идва от самоотхвърлянето, а самоотхвърлянето — от представата ни за съвършенството и непостижимостта на този идеал. Представата ни за съвършенство е причина и да се самоотхвърляме и да не приемаме и себе си, и другите такива, каквито са.

*****************
Цитатите са от третата глава на текста http://chitanka.info/text/2784/3#textstart
Първата част на публикацията пък е с цитат от ФБ, пратен ми по пощата. Първоизточникът все още може да бъде издирен, но текстът започва да се превръща в народно творчество, факт, който без да е съвсем предсказан, превръща ФБ в най-масовата машина за обезличаване на авторските идеи, послания, сюжети, и така твърде бързо законите, свързани с интелектуалната собственост ще се обезсмислят по същество.
Или пък някой ще тръгне да лови вещици по профилите им от ФБ?!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s