По главната улица…


Да, на Първи май задължително се маршируваше по главната улица.

Днес свързах този кошмарен спомен (висене по спирките, пътуване, висене в двора на училището, строяване, висене по пресечните улици, докато ни дойде редът да минем и ние, учениците, висене на автогарата или на спирка, която неизвестно кога отново ще е действаща заради затварянето ѝ докато трае манифестацията, тъпкане в автобусите, всички искат да се приберат веднага след шествието, изживяване на уморения ден и поготовка за почивката от празнуването, която следваше на втори май…) с една песен, за която не се сещам често.
И едно сполучливо клипче, на което попаднах при празничното ровене из Мрежата.

:

Разпиля се класът ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто, защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.

Ето вижте по Главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори ѝ прошепнах „Обичам те.“

Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята.
Би звънецът и всички се втурнахме
— Любовта там е, голямата!

Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по Главната улица
и забързани, даже не спираме.

Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на Главната улица
не загубихме нещо от себе си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s