Думите (8)


За съвсем други думи ще става въпрос днес.
Вероятно ще си добавям находките към една публикация, защото все по-разводнено и неоткриваемо е да си проверявам записките по тема, която си спомням да съм отбелязвала, а след време повтарям по сходен начин.

Думите от моето детство и от настоящето на баща ми са онази колоритна подробност, която сякаш дори не забелязвам в спомените си.
Докато обработвам текстовете на български пословици и притчи, събрани от Петко Р. Славейков, попаднах на пояснителна бележка, която първоначално дори не осмислих:

В сяко гърне и пипер.
В сяко гърне меродия.
В сяка чорба меродия.*
[* Майданос; а в Кюстендил на меродията казват копар.]

Как се произнася по моя край тази дума:
Майдано`с. Майданоса, майданоза. Набери майданос за манджата.

Всъщност, така говорят и други хора от семейството ми и през детството ми така сме се разбирали с хората от моето село.
Стане ли дума за дядо Начо, непременно трябва да се добавят и още няколко типични за неговата интонация и патос на говорене специфични думички:
Шарлан.
Шикер.
Крастауци.
Баджанак, еш от тъс манджа!
Ни са пуащай с мръсни ръце!

В сяко село и адет, в сяка къща и табихет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s