Пълнолетието


Да се напълнят годините, отредени за израстване до зрелостта, това са те, най-неоценимите и най-динамични години от живота на човека.
Моето човече съкрушено отбеляза, че след полунощ административно това постижение е факт, каквито и да му са емоциите на навършващия пълнолетие.
А аз най-после се разрових за един музикален откъс, с който започна Денят на моето човече, съпровод на всяка от утрините ми през първата ми студентска бригада в Пазарджик и околностите му (Веси, дано си все така весела, жизнена и борбена!!!), един класически и съвършен звуков образец на всички войни, светове и бесове, които му предстоят на отделния човек, а и на човечеството ни.
През тези 18 години се е случвало крайно рядко да се наслаждаваме на този шедьовър, но с това той не е станал по-малко прекрасен и силен:
Дата на официалното издание: 9 юни 1978

Къщичке на дните златни, кът свиден и мил, остани си толкова златна и достижима, не си отивайте, щастливи мигове от детството и майчинството!

detstvo_moe
Марко Ганчев е написал чудесни стихове за рожбата на една майка, за онази сладка грижа, която няма да ти остави притежание във физически вид, но ще те поведе към твоята надежда, тогава, в дните, когато самотата и самостоятелността на детето ти ще са реален факт.

ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА

Прохожда чедото, прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за близост не, а за раздяла.

Додето майката усети,
изтръгва ѝ го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар буквар.

Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва
И първа дума пишат двата,
и то се знае — тя е МА-МА.

Додето майката усети,
изтръгват ѝ го от ръцете
казарма, работа, жени,
а пък жените са едни…

Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма
Разбира, че го е създала,
за близост не, а за раздяла.

И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.

Обратното желае само,
синът да не извика „мамо“.
Да не извика „Мамо“ ,„Мамо“,
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.

И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда,
сама към своята надежда…

lgrose

Честито пълнолетие, Анна!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s