Пресищане


Не, не се отнася за мене това:
Първата книга от месеци, която започнах и изкарах до край!

Продължавам да се удивлявам на коментари, които прочитам уж мимоходом, а ми оставят емоция със споделеното в тях:

1. нт (27 декември 2013 в 12:06), оценка: 5 от 6

Котешка люлка е писана през 1962-а и тогава е звучала като убийствена политическа сатира.
Днес звучи като типичен Вонегът. Сатирата си стои, но като че ли е частично изветряла.
Чете се лесно и носи удоволствие. Умерено удоволствие.
Знам ли… Виждам див възторг сред читателите в Амазон. Може би ако човек не е попадал никога да друго от този автор. Или пък не е чел много книги изобщо.
Като се замисля най-хубавото е, че до края не ми беше ясно какво ще се случи и как ще свърши.
Е да… и е забавно във всеки случай. Първата книга от месеци, която започнах и изкарах до край!

Източник: Моята библиотека

Баба Елена (майка ми) е показвала и на Анна как се „тъче станче“.
Така нарича тя играта със завързан конец, който придобива различни форми между пръстите на двете ръце.
Не знам дали други деца са си играли по подобен начин, но това ми изглежда най-близо до „котешката люлка“.
А лед 99 е онази страшна измислица, която никак не е невъзможна.
Де да беше.

Научна, значи да научиш нещо, нали? Значи всички тука учат нещо, дето са го знаели, а са го забравили и сега трябва да го научат.

„I said to him,“ said Knowles, „‘This here’s a re-search laboratory. Re-search means look again, don’t it? Means they’re looking for something they found once and it got away somehow, and now they got to re-search for it? How come they got
to build a building like this, with mayonnaise elevators and all, and fill it with all these crazy people? What is it they’re trying to find again? Who lost what?’ Yes, yes!“

[Добавка от 1 февруари 2014 г.:]
Коментарът отново е на същия читател, а се оказва, че и той е чел „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“ преди доста годинки. (И аз преди толкова :))
Спомням си, че взех книжката от библиотеката, заради името на автора, но много трудно смлях хумора му, сравнението с малките бурканчета за сметана (на село по онова време дори не знаехме какво е сметаната, камо ли да се намира в малки бурканчета). Постоянната обърканост на героите, съмнителните за възрастта ми обяснения за сексуалното им ежедневие, нищичко не ме направи грамотна при четенето. Финансовата част беше по-ясна, но пък нали строяхме друго общество, с годишни лихви на спестяванията под 1%.
Сега порових няколко минутки: бурканчетата със сметана не ги намерих, сюжетът хем ми е познат, хем не е. Вероятно спомените ми са за друга творба на Вонегът. А сякаш преди две години упорито не изтривах някаква филмирана адаптация към този роман, но така и не ми остана време да изгледам внимателно.
Може пък сега, за да съм сигурна, че няма да се съглася с нт, да си довърша поне това намерение. Филмът сякаш беше без субтитри, затова не ми провървя да го схвана и него.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s