Желание за Рождество


Продължавам, защото мъчителното създаване на съдържание, накъсаността на връзката с интернет и другите „дреболии“ ме вдъхновяват да пиша за черната си надежда.
Последната песен от пролетния концерт на ВИГ „Кентавър“ беше моят коледен подарък, този, който не трябва да се купува с пари:
Blown Away [by Carrie Underwood]

Ако Анна ми го вгради от минутата на началото на песента, някъде към 52-рата, ще стане по-добра връзка с вграждане на клипа.

Иначе, още когато концертът беше съвсем наскоро изгледан и изслушан, си направих труда да разбера, какво ми казаха накрая музикантите.
Е, никак не звучи като за край на младежка изява на училищна група, нито на изпълнители-оптимисти им отива да приключат с такъв текст, нали?
Ама, като за вариант на песен, текстът, който ще остане нечут и неразбран, за аудитория, която не знае езика, и за публика, която не внимава в думите, нищо, че изучава английски в пъти повече, като брой часове, спрямо часовете по роден език, за този вариант, текстът няма особено значение.
Съвсем.
Мелодията звучи бойко, ветровито, бурно и уверено, а една стабилна сила на музиката и приповдигнато-самоуверен настойчив тон са напълно подходящ завършек на концерт за чужденци.
Добре ми беше да съм чужденец на концерт във Възрожденско читалище (основано 1871 г.).

Така е то.

Текстът, преразгледан и в клипа на изпълнителката, продължава да смущава:
баща-пияница и побойник, спомени и места, които е по-добре бурята да отмие, вятърът да отнесе, за да не остане нищо от вчерашния ден.
Бодро, нали!


Dry lightning cracks across the skies
Those storm clouds gather in her eyes
Her daddy was a mean old mister
Mama was an angel in the ground
The weather man called for a twister
She prayed blow it down

There’s not enough rain in Oklahoma
To wash the sins out of that house
There’s not enough wind in Oklahoma
To rip the nails out of the past

[Chorus:]
Shatter every window ’til it’s all blown away,
Every brick, every board, every slamming door blown away
‘Til there’s nothing left standing, nothing left of yesterday
Every tear-soaked whiskey memory blown away,
Blown away

She heard those sirens screaming out
Her daddy laid there passed out on the couch
She locked herself in the cellar
Listened to the screaming of the wind
Some people called it taking shelter
She called it sweet revenge

[Chorus:]
Shatter every window ’til it’s all blown away,
Every brick, every board, every slamming door blown away
‘Til there’s nothing left standing, nothing left of yesterday
Every tear-soaked whiskey memory blown away,
Blown away

There’s not enough rain in Oklahoma
To wash the sins out of that house
There’s not enough wind in Oklahoma
To rip the nails out of the past

Shatter every window ’til it’s all blown away (blown away)
Every brick, every board, every slamming door blown away (blown away)
‘Til there’s nothing left standing, nothing left of yesterday (blown away)
Every tear-soaked whiskey memory blown away,

Blown away, blown away, blown away, blown away, blown away

Отнесени спомени, отвеяна мъка, измита болка — такава чиста мечта за ново начало.
Когато безсилието да се справиш сам те обземе, природата си знае работата.
Малко вали, малко духа в Оклахома.
Малко се пие в тази държава, казва хумористът в България.
Малко ни е да ни отнесе стихията, малко е, защото сме непобедимото Зло и Добро, събрани не в Оклахома, а в България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s