12 дни, през които…


Предстоят ми 12 дни, но сякаш всеки час е сто пъти по-дълъг. Още от тази сутрин.
Не издържах, звънях два пъти, третия — на господина.
Какво ни чака!?!

… защо точно когато отивам някъде другаде, най не ми се тръгва (не че някога през живота си съм искала да ходя в Англия, но това вече така или иначе няма значение)… И защо трябва нещо такова да се случи, за да оценя наистина нещата, които имам и колко са ми скъпи … и то за прекалено кратко време го осъзнавам и скоро, когато пак всичко си е по старому, пак ги приемам за даденост … :@ дано поне тоя път не стане така… ама надали ;(( само 12 дена, а толкова ще ми липсва всичко …

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s