Богатството Читанка (5)


http://offnews.bg/index.php/254522/ne-chetete-knigi-i-shte-umrete-shtastlivi

Публикацията разказва, че поляците четат малко.
Може би са щастливи.

Преди четири години нещастието ми беше, че не ми стига времето.
Защото аз съм разпилян и неорганизиран човек.
Статистически, едва ли съм голямо изключение.
Когато се опитвам да спазя някакъв срок, като повечето хора не ми достига един ден, ако срокът е с дата, не ми достига час, ако е с час, или няколко минути са ми достатъчни, за да наваксам, но няма да спазя точната минута.
Понякога дори се вживявам повече от статистически отговорните си колеги, съседи и познати, та с триста мъки се вмествам в сроковете. И тогава, по закона за всеобщата гадост, срокът се удължава.

Със сигурност нямаше да прочета четивата, които вече прочетох, ако все още се групирах само спрямо най-необходимите, задължителни занимания, ако се стараех да живея по войнишки и по начина, който мислех за правилен до преди четири години.
Сега отново живея по-скоро като в казарма, отколкото като свободен човек, но съм си навлякла още толкова свободно избираеми задължения, че е нямало как да си помисля преди за такава камара с мерачета.

Да, пропуснах много от старите си амбиции, най-вече онези, които трябваше да осъществи Анна.
Все още се чувствам по-притеснена за нея: за бъдещето и настоящето ѝ.
И все пак, ако има някаква хуманност в идеята да се реже обвързаността с живота на детето ми, напът съм да я осъществя.
„Прецакването“ на другиго, дори когато е с добри намерения, не е завидно.
Дали са добри намеренията? Дали не е предателство? Не убивам ли чувствата си? Не наранявам ли смъртоносно душата на човечето, което биологически ме наследява? А как ще оцелява след време?
А аз имам ли друг начин да оцелея днес?
Заместването, подмяната, завоят, компромисът, компенсацията, надеждата, вярата
се наричат
Читанка.

Благодаря на основателя на сайта, който живее в Германия е гражданин на света (може би по неволя?!), „но не успяхме да го открием“ (които твърдят, че не са успели да го открият, заблуждават само себе си!!!), който ми подари тази възможност: да поправям грешки и грешките си.
И че ми предоставя условия да чета въпреки липсата на време.

И не само на мене.
Достоянието на едно богатство до всички е необозримо.
Това дори понякога не мога да си го представя какво означава. Но за мене конкретно, е много.

[zelenkroki, 3 years ago (October 22, 2013 @ 05:42:32)]
[Дребни добавки на 30.08.2016]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s