Близо до Бога, 25 години по-късно


trimata
Не изчислих дали са точно 25 годините, но приблизително са толкова.
Когато бях на 22-23 години, се помъкнах с едни запалени алпинисти към Боровец. Помня, че пътувахме с влак, как точно сме стигнали до началото на маршрута към върха, не си спомням.
Спомням си бариерата пред коларския път през боровата гора, табелата на туристическия маршрут и друга табела, че това е вододайна зона, затова влизането на автомобили е забранено.
Толкова трудно познах същите места в Чамкория сега, че наистина се чудех, идвала ли съм, не съм ли.
Да, с лифт е много по-бързо и лесно. И Анна за първи път се качва на лифт.
Аз също — на кабинков.
Пътят до заслона не го помня. От хижата тръгнахме без багаж, за да направим нощното изкачване на върха. Тогава това беше предизвикателството за моите колеги. Нали са покорители на Кавказкия първенец (или поне някои от тях бяха ходили на експедиция до Елбрус), някакво обикновено изкачване на Мусала не им беше важно.
Та, аз вървях в крачките на тези бойни младежи, всичките по-опитни от мене, и единственото, което помня, са камъните по пътеката, на места поледени. Трябваше да се внимава много. И да не ги бавя, разбира се. Не помня да ми е тежало темпото или вървенето. Не че умирах от желание точно за нощно изкачване, но се надявах да стигнем по светло, а да се връщаме по тъмно. То слизането си е по-страшното.
На заслона, който тогава беше разрушен, ни пресрещнаха хора. Може да са били планински спасители, не зная. Те ни предупредиха, че метеоролозите предвещават силна буря, затова ни накараха да слизаме, докато не е станало невъзможно.
Върнахме се до хижа „Мусала“. На другия ден времето наистина беше още по-лошо, мъгла и вятър. Тръгнахме си за влака.
Тазгодишното пътешествие си имаше своите емоции и драми.
Излезе, че от заслона, и с по-бавно темпо, са не повече от 40 минути до върха.
zaslona_musala
Онези спестени 30-40 минути и тези 25 години след това, са направили гледката съвсем друга: Нова хижа, приятно посрещане, уютно, чистичко, заслон-мечта. 🙂

Върхът: Има ни на него, и тримата заедно, това не е малко. Благодаря на Юлето за фотографията, за бързото изпращане и за отзивчивостта ѝ към моите щуротии!

Беше многолюден, слънчев връх, с леки пелени по съседните хребети, които се разсейваха.
Слизането ни размина със стотици хора, групи, чужденци, деца на раменете на бащи, майки и приятели.
Казах поне 100 пъти „Добър ден!“.
Прибрахме се късно, защото туристическата група, с която пътувахме, спира няколко пъти из полето. И „Шипка“ я изкачвахме на фарове.
Тийнейджърката ни е доволна.
Имаме още емоции и нови поводи за разпалени дискусии.
И загар от слънцето. Когато е близо до Бога, то пали хубаво лицата.
Не внимавахме за плажно масло, разбира се.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s