Богатството Читанка (1)


Моята лична библиотека винаги ми е била трудна за организиране.
Когато бях ученичка, вкъщи имахме библиотека с едни книги с твърди корици, които определено не бяха за мене. Пробвах да ги отварям от време на време, но все не ми потръгваше четенето в началните класове.
Вземах си детски книжки от селската библиотека. При връщането имаше случаи да ме изпитват какво точно съм прочела. И вкъщи, и в библиотеката, уважението към прочетеното беше на високо ниво, едва ли не, за показ.
По-късно, когато пътувах, учейки в града, разбрах, че библиотеките имат и читални.
И че не всички книги се раздават за четене вкъщи. Учителката ми по литература в математическата гимназия направи така, че свикнах да преписвам цитати и впечатляващи ме мисли при подготовката си за часовете по български.
Този навик се вкорени дълбоко в нагласите ми да се запознавам с нови факти, исторически моменти, непознати думи и понятия, да си записвам поезия, текстове на песни, да конспектирам онова, което няма да остане вкъщи за справка, а „може да потрябва един ден“.
Да не говорим за чуждите езици: Винаги съм имала нужда от опора за сравняване на звуковия вид с текста, буква по буква.

Така, понякога безразборно, понякога строго определено от поставени цели, вече имам доста изпълнени с преписи тетрадчици и тетрадки, бележници и бележничета, листчета и хвърчащи хартийки.
Много от тях са прибрани на места, които са неоткриваеми, когато ми дотрябват.
Други са попиляни от премествания или от ползване.
Например, едни тетрадки с преписи на стихове на Висоцки се изгубиха при кражба на багаж от състудентката ми от общежитието.
А други така и не са преписани, защото не е имало време за конспекти и записки докато съм чела заета от библиотека книга. Понякога съм си обещавала да намеря време по-късно, за да си запиша някоя и друга част от книгата, която съм ползвала, а не е моя, понякога за моите книги все не е достигало време да си „взема“ в препис онова, което ме е впечатлило, но нали ми е под ръка, после ще си направя записките. А това „после“ все още е в сияйното бъдеще.
Но за познатите ми беше ясно, че едва ли някога ще ми се случи да скучая: За разлика от ревностни книгомани, създаващи складове с уникални и важни книги, за разлика от запалени читатели, които грабят новите автори и авангардните заглавия, аз с удоволствие мога да препрочитам познати произведения и да си преписвам любими цитати от тях.
Нарастването на броя на книгите със започването на трудовия ми стаж доста бърза изостана като темпо заради финансови и организационни причини.
Не мога да пропусна факта, че в работни условия преписах една книга на работното си място, а то не беше нито персонален компютър, нито дори терминалната станция използваше популярна операционна система (дори май още понятието ОС не беше навлязло при компютърните технологии). Книгата беше заета от библиотека, разбира се.
Съхранена е на 5,25-инчови дискети, разпечатана е с цветни мастила за регистриращи прибори с течно мастило, употребени към иглен принтер. Върху приборна хартия, с особени размери и вид.
Преиздадоха я няколко години по-късно. Съответно, когато е излизало второто издание, вече се появи и цялата поредица на автора. Сега я притежавам отново, повечето книжки от поредицата — в по няколко екземпляра, да имам да подарявам.

Когато се преместих да живея с бъдещия татко на бъдещата ми дъщеря, попълнението с книгите му беше в пъти спрямо моите (без учебниците ми, разбира се). Все още общата ни семейно-лична библиотека съдържа огромен брой книги, които не съм чела. А притежателят им ги е чел толкова отдавна, че вече е забравил съдържанието на някои от тях.
Откакто се сдобихме с първия си персонален компютър, изкупен от разпродажба, с външните флопи-дискови устройства, производство на ЗУГМД „Кочо Цветаров“, последван от няколко други, все втора ръка машинки, все си правя каталог и все вписвам част от книгите, които притежаваме, и все изоставям задачата за по-спокойно и свободно време.
Преминаването към електронна библиотека ми се струваше далечна и институционално-обществена цел, с която държавата ще се справи някой ден. Когато съществуващите обществени библиотеки станат подобни на онези, които показват по филмите: Влизаш в сградата, разполагаш се на удобна масичка и ти предоставят периодичните издания от местното градче отпреди 20 или 30 години, или от още по-назад.
И правиш справки за местните събития, лица, деца, за общоисторически теми, за енциклопедични и разнообразни знания от училищните или от други научно-популярни курсове.
Ако наблизо има университет, свободно ползваш хранилището на учебното заведение, ксерокопират ти материалите, които разглеждаш на място, информират те за други източници, които можеш да използваш, съдействат ти да намериш отговори…
Увлякох ли се?
Все фантастични филми ли преразказвам?
Ама по нашите библиотеки никога не е имало изобилна информация, така ли?
Като не е имало, не са ли създавани библиотеките ни във възрожденските години на робството точно с цел да ограмотяват и да информират българина?
И ако тук-там с развитието на уеб технологиите започнаха да се появяват четива в глобалната мрежа и на български, логично ми изглеждаше този процес да се развива целенасочено, докато се стигне някакво насищане с необходимото, за да не е само ситуация от чужд филм разказаното по-горе. За да е възможна бърза справка, откриване на цитати, за да е наистина общодостъпна българската виртуална библиотека.

За да не губя собствените си дребнодневни материали, свързани с училището, се захващах няколко пъти да си правя блог, така се сдобих не само с блоговете си, но и с ново лично задължение: да не си губя спомените и дневниците, да внимавам да не се повтарям и пак да не забравям кое къде е, че да не губя дълго време за търсене.
Оказа се, че не постигам редовно целите си за дневник, а търсенето все повече ме омотава и никак не пестя време.
То, времето, нали все не ми достига? И когато най-приятното възможно занимание ми беше да си преписвам цитатчета?
И сега ми трябва пак за това: само че вече преписвам много по-често с клавиатурата.
За четене никога не ми е достигало време.
Сега: още по-малко.
Нали и писането на блог отнема от времето за четене? 🙂

През месеците април-май на 2010 г. трябваше да направя обзорно изследване на търсачките в интернет, за да докладвам не само пред учениците, но и пред колеги от методическите обединения на преподавателите от училище.
Една от междинните задачи, която възложих на дванайсетокласниците си, беше да открият текста на изучавано в часовете по литература произведение в Мрежата и да посочат връзката.
Така се оказа, че някои от изучаваните творби липсват в Интернет. Учудиха се децата, не им се вярваше.
Посочих им да подбират характерни откъси от четивото, нещо, което е единствено: някой специфичен авторов израз, диалог, изречения. Разбира се, някои заглавия от учебната програма веднага отвеждат до помагало точка ком, но там има анализи, а не самите творби.

Само месец по-късно точно класната на групата от випуск’2010, някъде около обяд ме заговори в междучасието. Имала голяма „дупка“ без часове, ходила си до вкъщи и чула от новините, че са конфискували сървърите на „Читанка“.
Така, без да се възползвам от Интернет, се информирах изненадващо бързо за акцията на ГДБОП. Една от времето на пред-пред-последното ни правителство, когато първо действаха, пък после се извиняваха на невинно потърпевшите.
И още по-невинно зачаках да се извинят.
Е, още ще се чака, явно.
И като порових насам-натам, намерих едни „доказателства“ за акцията, с едни фактологически грешки, които си запазих. С идеята и очакването, че публичните сайтове, където се мъдреха тези неверни неща, ще се поправят.
Е, още не са поправени. Не мисля, че някой разумен ще чака корекция. Няма и смисъл вече.
Срам и резил си е. Едва ли някога ще се гордея, че съм гражданин на точно тази държава, която се бори срещу библиотеката си.
Казва се, че след този срамен за държавните ни представители на опазването на обществените норми момент, посещаемостта на сайта е нараснала четирикратно.
Вероятно е вярно.
Моят случай да стана по-чест посетител на Читанка е по-странен. Но така или иначе, вече трета година Моята библиотека непременно е и Читанка.
И не само с Читалнята си, с Ателие-то, Речко и Читалие.
Не само.

Читанка е всеобщо българско богатство, създадено от доброволци за общодостъпно четене, за допълване, разкрасяване, подобряване и споделяне с читателите.
И това наше общо богатство е безценно.

Включете се в разширяването на градината с черно семе, популяризирайте доброволческия труд за обогатяване на това хранилище! Ето онази благородна цел, която не изисква да сме излезли от кризата, за да се опази и подобри това виртуално творение, което по своята същност е система за работа с документи. Всяка общодостъпна библиотека в света има тази основна функция. Всеки може да допълва и допринася за несметното богатство Читанка.
И няма ограбени и ощетени, това е безапелационно качество на Моята библиотека.
Моята библиотека е най-неразрушимото ни богатство.

(Следва.)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s