Балонче и седемнайсетгодишно дете


Пътуваме. Сменяме влакове и се прехвърляме в микробус заради ремонт на железницата.
Питам: Не ти ли се иска да си държиш балонче за връвчица?
Отговор: Не. Срам ме е.
Срам? Защо? От какво?
Срам ме е от балончето.
Обядваме в близост до градската сцена, където е тържеството за Деня на детето.
Чуваме изпълненията на малките участници, гласчетата са показателни за възрастта им.
Въпрос: Искаш ли да се включиш?
Нямо поклащане на глава за отрицание.
Това беше последният 1 юни преди моето чедо да навърши годините на зрелостта.
Отдавна броя месеците и колко ми остава да се държа като зрял човек към непълнолетен.
Мария Донева много хубаво е описала какво следва.
Анна прочете публикацията и направи извод: Тя не е като тебе. Нищо подобно на твоите заплахи не е написала.
А ти искаш да се отървеш от мене.
Е-е-ех…

Липсваше ми балончето в ръката на моето дете на 1 юни.
Днес, сряда, пети юни, понесох два вързопа с разноцветни балончета в двора на училището, росеше леко, и така наваксах мъничко от неизживяното вълнение в събота.
После бягах за годишния концерт в читалището.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s