Търсене на решение


„Ето пак — мислеше той. — Лъжливото геройство. Старата мизерия. За първи път от години насам това момче се осмели да извърши един отчаяно малък бунт, бунт, свършил добре — и няколко дни след това фантазията вече започва с романтично разкрасяване, което покрива риска със забрава.“
— Ти мислиш, че след като сме успели с лагерфюрера, би трябвало да успеем и с един блоков старши, така ли?
— Да. Защо не?
— А какво трябваше да направим?
— Не знам. Нещо. Но не и да оставим просто да смажат до смърт Вестхоф.
— Трябваше шест или осем души да се хвърлят върху Хандке. Така ли мислиш?
— Не. Това не би помогнало. Той е по-силен от нас.
— Тогава какво би трябвало да направим? Да говорим с него? Да му кажем да бъде разумен?
Бухер не отговори. Знаеше, че и това не би помогнало. 509 го погледна за миг.
— Слушай — каза той тогава. — При Вебер нямаше какво да губим. Отказахме и при това имахме необяснимо щастие. Но ако тази вечер бяхме предприели каквото и да е срещу Хандке, той щеше да пребие още един-двама и щеше да направи рапорт, че бараката се е разбунтувала. Бергер и неколцина други щяха да бъдат обесени. Вестхоф, във всички случаи. Сигурно биха ни спрели и храната за няколко дена като следваща мярка. Това би докарало още десетина мъртви. Така ли е?
Бухер се поколеба.
— Може би — каза той тогава.
— Имаш ли пред вид нещо друго?
Бухер помисли.
— Не.
— И аз не. Вестхоф имаше лагерна психоза, също като Хандке. Ако беше казал това, което Хандке искаше, би се отървал само с няколко удара. Той беше добър човек. Щяхме да имаме нужда от него. Беше смешник — 509 се обърна към Бухер. Гласът му беше пълен с горчивина. — Мислиш ли, че си единственият, който стои тук и мисли за него?
— Не.
— Може би той щеше да мълчи и да бъде още жив, ако ние двамата не бяхме успели при Вебер. Може би тъкмо това го е направило днес непредпазлив. Ти мислил ли си върху това?
— Не — Бухер гледаше втренчено 509. — Ти така ли мислиш?
— Възможно е. Срещал съм и по-големи глупости. И при по-добри хора. И колкото по-добри са били хората, толкова по-голяма е била глупостта, щом са решавали, че трябва да проявят смелост. Проклета книжна глупост! Познаваш ли Вагнер от барака 21?
— Да.
— Сега е развалина. А беше мъж и герой. Премного. Той отвърна с удар. Две дълги години беше слабостта на SS. Вебер почти го обичаше. После дойде завинаги краят. И за какво? Можеше да имаме голяма полза от него. Но не можеше да овладее смелостта си. Такива имаше много. Вече са съвсем малко. И още по-малко, които не са смазани. Затова те задържах тази вечер, когато Хандке риташе Вестхоф. И затова отговорих, когато той попита какво сме ние. Разбра ли най-сетне?
— Ти мислиш, че Вестхоф…
— Все едно. Той е мъртъв…
Бухер замълча. Сега виждаше 509 по-ясно. Мъглата се беше вдигнала малко и на едно място се процеждаше лунна светлина. 509 беше станал. Лицето му беше черно и синьо, и зелено от вътрешни кръвоизливи. Изведнъж Бухер си спомни старите истории, които беше чувал за него и Вебер. Сигурно самият той е бил някога един от онези, за които говореше.
— Слушай — каза 509. — Слушай добре. В романите има една евтина фраза, че духът не можел да бъде сломен. Аз познавам доста хора, които не бяха вече нищо друго освен виещи животни. Почти всяка съпротива може да бъде сломена. Стига да има достатъчно време и удобен случай. А ония горе имат това — той направи едно движение нататък, към казармите на SS — и го знаят много добре. И действуват винаги според случая. При съпротивата има значение какво постигаш с нея, а не как изглежда. Безсмислената храброст е сигурно самоубийство. От друга страна обаче, малкото наша съпротива е единственото, което още имаме. Ние трябва да я крием, за да не я намерят — и да я използуваме само в краен случай, както направихме това с тебе при Вебер. Иначе…
Лунната светлина беше стигнала до тялото на Вестхоф. Тя пробяга по лицето и врата му.
— Неколцина от нас трябва да останат живи — шепнеше 509. — За по-късно. Не трябва всичко да е било напразно. Неколцина, които не са смазани.
Той се облегна назад изтощен. Мисленето изтощаваше също както бягането. Обикновено човек не можеше да мисли от глад и слабост. Но понякога настъпваше чудна лекота, всичко ставаше съвсем ясно и за кратко време можеше да се вижда надалеч, докато мъглата на умората покриеше отново всичко.
— Неколцина, които не са смазани и не искат да забравят — каза 509.
Той гледаше Бухер. Мислеше: „Той е двадесет години по-млад от мене. Може да направи още много. Още не е смазан. А аз? Времето — помисли си той с внезапно отчаяние. — То разяжда ли, разяжда. Но ще се забележи едва когато това тук мине. Истински ще се види дали сме смазани чак когато поискаме да започнем навън отново. Тези десет години лагер струват всекиму двойно и тройно. Кой още има достатъчно сили? А ще са необходими много сили.“
— Когато излезем оттук, пред нас няма да паднат на колене — рече той. — Ще искат да отрекат всичко и да забравят. Нас също. И мнозина от нас също ще поискат да забравят.
— Аз няма да забравя — отвърна Бухер мрачно. — Това не, и всичко не.
— Добре — вълната на изтощението се усилваше. 509 затвори очи, но веднага ги отвори пак. Имаше още нещо, което трябваше да изрече, преди да го е забравил отново. Бухер трябваше да го знае. Може би той беше единственият, който ще се спаси. Важното беше да го знае.
— Хандке не е нацист — каза той с мъка. — Затворник като нас. Вън навярно никога не би убил човек. Тук прави това, защото разполага с власт. Знае, че няма да има никаква полза, ако се оплачем. Ще го прикрият. Той няма отговорност. Това е то. Власт и липса на отговорност — голяма власт в неподходящи ръце, преголяма мощ изобщо в която и да е ръка, разби-разбираш ли…
— Да — каза Бухер. 509 кимна.
— Това и другото… леността на сърцето… страхът… клинченето на съвестта… това е нашата мъка… затова мислих цялата тази вечер…
Сега умората беше черен облак, който ги парализираше, приближавайки се.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s