По инструкции


то е естествено, но е забранено. Все едно, че не съм чул нищо. Заповедта си е заповед. Това е достатъчно за нашата съвест.

Разкаянието не е присъщо за германеца. Също и непозволените мисли.

***


— Да, това исках да узная. Ти ме разбра — Левински погледна изненадан червения триъгълник върху куртката на 509. Не беше очаквал толкова много. — Комунист? — попита той.
509 поклати глава.
— Социалдемократ?
— Не.
— Какво тогава? Все пак трябва да си някакъв.
509 го погледна. Кожата около очите му беше още оцветена от вътрешните кръвоизливи. Затова очите му изглеждаха по-светли; те блестяха почти прозрачни в светлината на огъня, като че не принадлежаха на тъмното, обезобразено от бой лице.
— Една човешка развалина, ако това ти стига.
— Какво?
— Е, добре. Нищо.
Левински се сепна за миг.
— А, така, идеалист — каза той тогава със следа от добродушно презрение. — Е, добре, както искаш. Само да можем да разчитаме на вас.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s