Опити (86)


Роякът се движеше надолу по улицата. Казанът с храната беше вече празен и когато поискаха да ги подредят в групи за път, те се обърнаха назад. Но сега вече не бяха същите, както преди. Преди това бяха един неделим блок, който вече не изпитва даже отчаяние, и това им придаваше някаква тъпа сила. Сега чрез глада, храната и движението бяха изпаднали наново в отчаяние. Страхът бушуваше отново в тях, подлудяваше ги и ги правеше слаби. Те не бяха вече маса, а много отделни единици, всяка със своя собствен остатък от живот, и това я превръщаше в достъпна плячка. При това вече не седяха плътно един до друг. Нямаха никаква сила. Отново усещаха глад и болка. Започнаха да се подчиняват.

Животът си е живот. Дори и най-жалкият.

Ерих Мария Ремарк, Искрица живот.

Изследователските проучвания и констатации за поведението на тълпата и на организираната група няма да открият нещо по-ново от това.
Всяка модерна теория за управлението на човешките ресурси започва от първичните инстинкти на звяра.
За да стане от животното човек, че и да се задържи в това състояние, са нужни доста повече усилия, отколкото една доктрина може да предложи.
Не разбирам защо са необходими партиите в моята държава в сегашния им вид?
За да канализират глада и храносмилането на поданиците?!?
Кой ми хвърля прах в очите, че другото е анархия и не е възможно, не е реалистично, не е разумно да се иска?

Добре, че не се вглеждам особено в личностите на протестиращите през тези седмици.
Нямам близки примери с добри атестати на гражданско поведение.

И още нещо: помня нашата стачка през 2007 г.

Посвещавам тази публикация на символичната дата 10 март 1943 г. Денят, избран за отбелязване като „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството“. На този ден пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
Историята отброява кръгли 70 години от това събитие. Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент.
Митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. За отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ допринася бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като правят подписка в Народното събрание и така действията на правителството стават публично известни. Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България.
Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения.

Някак лесно отбелязваме годишнини, гордеем се, че като българи с нещо сме се противопоставили и сме опазили други човеци, а сякаш трудно си припомняме същността на събитието.
И тъй като за мене връзката с протестите и негодуванието от последните двайсетина години на демократичните промени, е повече от пряка, смея да се надявам, че и други няма само механически да изговарят фактите и шаблонните фрази около датата и годишнината.

Въпроси за размисъл: Трябва ли да се пречи на младите читатели да се запознаят със съдържанието на тази книга, както и на други от произведенията на Ремарк в ранна възраст?
Ако да, до каква възраст?
Ако не, този посочен цитат и други откъси от творби с тежка военна тематика може ли да се изучават в училище? Доколко сме готови да споделяме с децата тези силни и страховити факти?
Доколко сегашните игри с насилие, военни стратегии, всякакви преследвания с оръжие и организиране на армии, трябва ли да се оставят с примирено равнодушие да разпалват страсти и да поддържат бушуващи хормоните у тийнейджърите?
Колко родители са чели „Искрица живот“?
Това пропуск ли е или е случаен факт?
„Мисли`“ – ми поръча на осми март мой виртуален приятел.
В рамките на подготовката на „Работилница за родители“, която се осъществява в училище, може ли да се направи връзка с духовния глад и нищета, които изпитват днес децата ни?
Нахранени, изкъпани, облечени, обгрижени, удовлетворени отвсякъде, а вживяващи се до влудяване в измислените виртуални и реални фалшиви светове, където родителите нямат място.
Всъщност, колко от децата ни наистина са обгрижени?
Колко от тях имат представа за оцеляването и инстинктите за самосъхранение? За закона за оцеляването на най-приспособимите, не непременно най-силните, първите, успелите и медалистите?
Къде са границите на прекаленото, допустимото, поносимото, разумното, правилното, хармоничното, идеалното, доброто и злото…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s