Меко желе


Странно как решителността от лицето изчезва заедно със свалянето на униформата! Човек става мек като желе.

Цитатът е от „Искрица живот“ на Ремарк.
Част от подаръците ми през този месец.
Написах дълга публикация за неделния ден.
А сега само ще завърша с малка равносметка за униформите, които носим във всекидневието, в частност – в празничните делници.
Имах някакви проблясъци за празнуване, за подаръци, красиви цветни думички, пищни поздравления и още по-нежни вдъхновяващи пожелания.
А всъщност, беше доста изморено и забързано омагьосано празнуване.
И някак, много бегло, но повече от друг път, долових умората и униформите в дежурните усмивки на заобикалящите ме.
И те не са чак толкова ентусиазирани, нито сияйните усмивки са наистина сияещи.
Да, разпадам се като желе, когато не се налага да поддържам общия тон, когато принтерът захапва хартията, когато се объркват връзки, файлове, вируси, кабели и тичането за една изява пречи на подготовката на друга, по същото време.
Паралелни проекти, за да се осъществи една идея и да имало конкуренция, е събитието на деня от виртуалния чат, в който понякога участвам, а понякога само следя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s