Читателски дневник (8)


Дали винаги малките деца искат да пораснат?

О, Господи, мислено изстена той, ако възрастните трябва вечно да мислят за подобни неща, изобщо не искам да порасна.
Решението му беше непоклатимо, но и горчиво.
Горчиво.

Мария Донева е публикувала изрезка от вестник със свое интервю от детството.
Заглавието е повече от разбираемо:

— Някои работи трябва да се вършат въпреки риска. Това е първото важно нещо, което узнах сам, без мама.

Моето гардженце твърде отдавна не иска да става голямо.
Познавам поне още двама герои, които в детските си години са били сигурни, че не искат да пораснат: Братовчед ми, който, докато го карали да си изяде яденето, за да стане голям, да се ожени един ден и също да има свои деца, пищял и нареждал: „Не искам да ставам голям, не искам да се женя, не искам да имам деца!!!“
Другият е от учениците ми: Когато постъпвал в първи клас, още тогава знаел, че не иска да ходи на училище. Сигурен бил. Не се сещам колко сигурно това го е свързвал с порастването, но колкото и да го убеждавах, че всяко дете има любопитството да научава нещо ново в училище, моят ученик (тогава отличник и сега вече завършващ следването си) упорито отказваше да признае каквото и да е занимателно и интересно в училище.

Как ще мотивира някой такива деца да променят нагласите си? След като е ясно, че един ден ще се окаже, че са били прави?!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s