Дъждовно


Вали. Някога скачахме в локвите. Сега ги прескачаме.

хората, които никога не се обръщат.
Има такива хора. Те не знаят, че необръщането, с което може би смятат, че нараняват теб, ги прави най-уязвими.

Забравили са ме на простора и вятърът ме е откраднал, защото му е омръзнало да е ерген.

Иванка Могилска, „Места за загубване“.

[Добавка от превода на Деница Минчева на 11/22/63]

Бог си прочистваше гърлото и от мръсносивото небе бавно падаха снежинки.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s