Красивото и прекрасното


Навършват се 120 години от премиерата на „Лешникотрошачката“.
Миналата седмица моята приятелка от работата го гледа в компания на шотландци, които не можели да повярват, че феерията от костюми и цветове, танците и стилът на игра на актьорите могат да се оценят на символичната стойност на билета за представлението.

Когато се опитвах да подарявам стойностни вещи на приятелката си от училище, която беше посещавала балетна школа в Сливен, една от находките ми в руската книжарница, бяха плочите от балетите на Чайковски. Вложението ми се струваше вечно.
Да, сега всеки може да „притежава“ музиката, клипове и всякакви изпълнения, да ги сравнява и дори никога да не се сети, че класиката наистина е извън времетраенето на обикновен човешки живот.

Лешникотрошачка ми звучеше странно и загадъчно. Дори орехотрошачка не се е ползвала в детството ми. Орехите се чупят с камъче или с чукалник. Но как се трошат лешници… това си е непознато, магическите оживявания на предметите са още по-неестествени.
Къде в онези далечни времена им е хрумвало да фантазират, да вярват в легенди и измислици? Орех Кракатук.
Картинката на Гугъл напомня за този кичест букет от персонажи и драматични преживелици в коледните зимни нощи:

120th_anniversary_of_the_nutcracker_ballet-992006-hp

И да не забравя:
Довечера е спектакълът на Годината за нашето училище:
Новогодишна суматоха
Пожелавам успех на участниците и приятни емоции на публиката!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s