Пътничка без билет от стая №65


Тя ми се обади сутринта и каза, че различното на последната закуска било, че имало пица. Тя обича пица.
Както очаквах, каза ми, че пицата била хубава.
След това отново предстоеше „школа“, но вече някои са си тръгнали, стационарните компютри ги натоварили в една кола и е повече от ясно, че не е очаквала и днес да я мъчат на „школата“.
Вярно, Яшу ѝ предложил да обясни нещо на „дребусите“ (терминът е мое откритие от публикация на Борис – от форума, който той не посещавал вече.)
Това ми каза чак като се възмутих защо не е опитала – докато се прибирахме имаше много време за разговори и обяснения.
Когато настоях, че не е лошо до тренира да обяснява на по-малките, ми заяви: „Да бе, точно за обхождане в граф“!!!
След това ми е позвънила докато съм била при колегите по спешните ми задачи и дори не забелязах съобщението за позвъняването.
Към 13 часа вече бях сигурна, че няма да мога да я слушам при следващото ѝ позвъняване.
Към 13.20 ми се струпа извънредно изпълнение в работата със звучното наименование – попълване на формуляри за инфраструктура.
Живи и здрави всички и най-вече – моят дългогодишен приятел О.К. 🙂 😦
Към края на попълването дойде за кратко и работодателят ми – да ми напомни, че си измолих освобождаване за деня от 13 часа.
Казах, че тръгвам, пратихме формулярите, говорих още с няколко от хората, които остават и ме чакат за разни задачи, пратих 2 важни писма, събрах чантите и хукнах.
По пътя говорих отново с пътешественичката – оплака ми се, че натъпкали багажа ѝ опасно в автобуса, аз ѝ съобщих, че няма да честити на именичката, после се чухме около прибирането ми вкъщи – забавили влака заради тяхната група, викали полиция.
Беше толкова стресирана как било така натъпкано, че няма да може да слезе. До часа за слизане оставаха поне 3 часа.
Трябва да сме фрустрирани докато пътуваме с влак, нали?
Около един час след това беше все така тревожна за тъпканицата и как ще слезе.
След Сливен сякаш народът в коридора на вагона беше понамалял – не звучеше да е все толкова невъзможно да се слезе по думите ѝ. Дори един от участниците в прибирането вече слязъл точно в Сливен, може би неговата баба е била по-настоятелна да го види преди началото на учебната година?
След още малко време се чухме отново. Шумотевицата около нея отново беше огромна, не се чуваше добре. Тъкмо попитах дали са минали през тунела (единствен до мястото на нашата среща, където вече успешно се бяхме пребазирали с баща ѝ), когато връзката прекъсна, защото тъкмо са влезли в тунела.

След още малко време се обади и съобщи, че е на спирката преди тази, където трябва да слезе. При нас съобщиха, че влакът ѝ се движи с 25 минути закъснение. Тъкмо вече трябваше да са при нас. Казах ѝ за това, а тя ми обясни откъде ще слезе – за да знаем като я посрещаме.
Разминахме се с очакването, че ще е много встрани от средата на перона последната врата на последния вагон, но се получи още по-добре – влакът спря така, че последната врата на последния вагон беше точно по средата на перона, видяхме я и се спуснахме да ѝ отворим да слезе. Показа се на вратата, но пред нея слизаха двама пътници с бледокафяво куче. Кучето отказваше да продължи след стопаните си, дърпаше се, а ние търпеливо се надявахме да слезе и нашата пътешественичка.
Слезе.
Взехме чантите, махнахме на Яшу и след малко софийската група се отдалечи по пътя си.

Вместо да премине почти неусетно оставащата около една трета от пътя ни, изненадите тепърва предстояха.
Забавиха всички автобуси с около 20-тина минути. След това останалите три автобуса тръгнаха. Третият беше извикан допълнително, защото пътниците за прикачването се оказали повече от очакването. Петък след обяд, е все пак.
Обясниха ни с много подробности, с ободряващ тон, че е необходимо разрешение от диспечерите преди да потеглим.
По-късно се оказа, че има проблем с последния влак, с който е трябвало да се направи връзка, инцидент или нещастен случай със смърт на пешеходец по релсите, а това ще отнеме още много време за пристигане на полицията и т.н.
Разбиращо и съжалително си повтаряхме причината помежду си и се държахме като дисциплинирани пътници.
След това версията за закъснелия влак се промени – предложиха „отдолу“ – нашият кондуктор поиска разрешение да отидем на място и да вземем с автобуса пътниците, които трябва да продължат в нашето направление.
Известно време се координираха с жп властите, после началствата от жп-управлението изискаха потвърждение за промяната в курса на автобуса от автобусната фирма.
Разбра се, че има разрешение и потеглихме към Казънлък. На два пъти се наложи автобусът да обръща на 180 градуса по средата на „магистралата“, докато намерим правилната посока. Стигнахме до спирката, където се очакваха пътниците от злополучния влак. Изглежда на тях са им съобщили по-късно за необходимостта да слязат от влака и да пристигнат до шосето, а и инцидентът не е станал съвсем на спирката. Хората започнаха да пристигат, дори доведоха една възрастна жена с патерици с кола.
Постепенно се разбра, че изобщо не е пешеходен сблъсък, че никакъв сблъсък на влака с нещо няма, друга е била повредата, можело е да дерайлира целият влак, а съвсем безобидно се е получило – без никакви щети за пътниците. Е, вагон, очакващ да го наместят отново на релсите, изглежда наистина имаше, но машинистът е бил много съобразителен, направил е най-доброто от възможните – за да няма жертви.
Хората се чувстваха едва ли не спасени, ободрени и с оживление разказваха кой каквото видял, почувствал, разбрал, обяснил.
Възрастната жена и придружителят ѝ не бяха за нашата посока. Трябвало е да продължат със същия влак, без да сменят.
Пообсъдиха се варианти да ги оставил по пътя на следващата гара от общите преди да се отклоним, но накрая двамата пътници слязоха.
Предстоеше им да извървят пеш обратно пътя по релсите до техния влак.
Рейсът ни потегли и отново разгледахме местата, които неочаквано посетихме извънредно.
Притъмняваше.
В Хаинбоаз стана още по-мрачно, но почти доволни се оглеждахме за баирчетата, селцата, антените, мачтите, покритието и т.н.
Съвсем на фарове и при уличното осветление се добрахме до нашия град.
В напрежението по търсенето на правилен път и постоянната връзка с управлението, оказа се, че стигнахме преди да ни издадат билет за пътничката от морето.
Така се завърна, след 6 часа комбинирано пътуване нашата изстрадала лагерничка.
Срещу нула стотинки разход. 🙂
Но пък емоциите се попълниха с неочакваното приключение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s