Опити (71)


Заглавие: Моля, не стреляйте по пианиста – той толкова може…:)

Щях да озаглавя този запис: „Писмо до Данчо“
Но още си вярвам, че ще му се обадя.
10 дни по-късно, емоцията се е затрупала с други. И все пак.
Това едва ли има връзка с Деня на системния администратор.
Пък и проблемът е хардуерен. Но как изведнъж, ей тъй, без нищичко, живо пиле да умре?!? – Нали техниката е тръгнала читава, програмите са си стабилни (!!!???!!!), какво пък чак толкова ще се е случило, че да зависва изведнъж всичко и без брутален бутонен рестарт компютърът да не тръгва?
За първоначалния проблем – вече се оплаках на Данчо по телефона. Беше станало наложително. Щом една ОС почне да зависва през ден – значи нещо ѝ е объркано и причината не търпи да чакам за още сривове.
Данчо послуша, послуша, пък ми предписа:
Да почистим кутията вътре, да одухаме навсякъде и да си проверя програмите, които могат да са причина, ако почистването не помогне.
Кои програми – всичките са ми старите. Коя е антивирусната – пита Данчо. – Казах му, че е стандартната, но ползвам и една допълнителна.
И тук се случи възлов отговорът ми: Каква втора допълнителна!?! – пита Данчо. – Това да не ти е уинХР? Не се знае дали вече не си омазала регистрите – направо преинсталирай наново уин7.
Е, казах му – чак сега и веднага да преинсталирам – като пуснахме компютъра по време на олимпиадата – изобщо не го спряхме поне 10 дни и не се срина, не зависна – не може то така да преинсталирам.
Трябва ми още омазване, за да предприема и това.
А наум започнах да си изброявам колко диска с кое-накъде имам архивирани, уж всичко пазя, ама инсталираният софтуер си е играчка, няма как да се възстанови отново същата комбинация и стабилност с няколко часа преинсталация…

И тъй – поизползвахме работещата машина още някакво време. После един следобяд се реших и я изключих.
Кутията си беше отворена, за да вентилират по-добре охладителите въздуха. Уж. Имам една снимка на друг собственик на замърсен компютър. Ето я:

Не беше замърсен колкото този на картинката домашният компютър, ама не беше и малко прахолякът – самите перки на вентилаторите са набиват грозно и трудно се чистят.
Бях асистент за чистенето, че и хванах с няколко пръста една от паметите, без да внимавам да не засегна пистите от слота.
Не беше голяма небрежност, но ми се скараха доста сериозно. Почти не се стреснах – чак пък толкова лошо ли пипнах?
И, след около час пипкане за одухване на частите към разпарчетосаната кутия, събираме всичко, затваряме този път и страничния капак и пускаме.
Хлъц – прекъсващ звуков сигнал още с включването, няма екран, пищенето е повтарящо се, упорито и няма спиране.
Спряхме го от контакта – няма бутонче отзад за прекъсване на електричеството.
Пак отваряне на кутията, пак изваждане и наместване на платките с паметта – включване – не тръгва.
Комбинации с разместване на паметите – една по една, на единия слот, на другия…
По едно време тръгва с една платка от 1 GB RAM.
Ех, от моето пипане е станало – по-ясно доказателство от това, няма.
Силно се натъжих. Все аз ли?
Все заради мене и моите нещастни помощни действия. Как я пипнах тази платчица?!?!
Примирих се с мисълта, че ще използваме временно компютъра с наполовина RAM.
Все ще крета някак. Няма да откаже съвсем.
Поръчението на Данчо за преинсталирането отиде в далечното бъдеще, поне след като си купим нова памет…
Изоставих старши-майстора да си майстори сам по кутията по-нататък, заех се с друга работа, далече от техниката в огромното ни жилище.
Загледах се в телевизора, само и само да не гледам към компютъра.
Чуваше се отново да го спира и пак да го пуска моят най-безценен партньор със златните ръце и егоистично сърце.
По някое време се почувства онази тишина, която настъпва в продължително време от нашето съвместно съжителство – когато другият е циментиран пред екрана. И вече е в други паралелни светове.
Отидох при него да попитам – с колко памет сърфира?
Проверих – 2 GB.
Браво, Многознайко! Справи се и този път!
Намери вариант да възстановиш работоспособност на отказалата платка, без да се жалвам на Данчо.
!!!
Какво ли щях да правя без тебе?!
И токът бавно потече по жицата, а ние пак сме с работещ без зависвания компютър.
Да е жив и здрав специалистът ми!!!
И – редно е да разкажа на Данчо. Когато не мога да се консултирам по телефона за гадни случаи – има кой да ми вади от калта кирливите ризи, нали?
Онова, с „не стреляйте по пианиста“ – е надпис на пианото в каубойски бар, където работел музикант, който свирел фалшиво.
Какъвто е скопосът ми за почистване на компютърната кутия от прах.

И не само.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s