Читателски дневник (5)


Намерих няколко кратички твърдения, които е по-добре да стоят като цитати и тук:

Писателят е духовен анархист — такъв, какъвто в дъното на душата си е всеки човек.

макар че да си човешко същество е вече достатъчно сантиментална история.

Източник: „Моето верую“

През последните тридесетина дни изстраданите ми корекции и обработки вече са обществено достояние в Моята библиотека.
Очаквам първите новооткрити грешки, забележки и критики.

Това е част от по-общия списък:

Колкото и да си кривя душата за дългоочаквания резултат и съмненията ми, ще „мине“ ли коректорската ми работа, все е нещичко. 🙂

Вярно, от гореизброеното няма заглавие, което е първи прочит за мене, с мъката покрай четенето и осмислянето на Сичин, но пък времето, отделено на препрочитане, сантиментални ретроспекции и нови вълнения, си е сериозен влог към категоричното вложение в нещо, наречено от Графа хоби, и то заради сериозния мотив:

чрез хобито човекът е спасил своята психика, т.е., себе си!

На фона на всичките ми препълнени с недовършена работа амбиции, този път видимо съм се разорила в безвремието. Дори първото малко по обем и уж взето за упражняване на форматирането произведение, не беше препрочитане. На Илф и Петров. 🙂
Ами допълненията към „Избрани творби; Един живот, новели и разкази“ на Ги дьо Мопасан?
Ами „Гианея“ която си събираше праха вкъщи, но така и не ми оставаше време да отворя, нито да почистя лавицата с другите стотици непрочетени хартиени книги, с които живеем?
За „Електра“ не искам да разказвам – нито спомените ми от училище се възстановиха (защото със сигурност не сме изучавали нито произведението на Еврипид, нито на Софокъл), а и форматирането на странните стихотворни части – не ми отвори очите за строежа на античния текст.

Днес се опитах да открия някои правописни правила за съвременни фрази, думи и изрази. Оказа се, че пак ми липсва увереност за писането. И мъката, наречена специално творческа, по преборването на съвременните предписание и реформи в родния език, ми се разкри с нови страници.

Едно четящо човече зададе в мое присъствие въпрос на коректор, който има над 6400 обработени заглавия и продължава да работи по над още стотици – чел ли е всичко това. И добави невинно наивно уточнение – хайде, да не е всичко, ама поне 70% от списъка с книгите, чел ли ги е?!?
Въпросът е с повишена трудност, наистина :).

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s