Моето букварче


В него има две засмени дечица – момченце и момиченце, които, хванати за ръчица, се водят към училище (защото момиченцето държи букет за учителката в другата си ръка).
На една от картинките група деца прибират реколтата. Всяко начало на учебната година се съпровождаше от две седмици бригада – в първи клас ние белехме царевица, но през една от следващите години наистина брахме плодове, не беше чак толкова красиво, както на картинката, но беше по-приятно от царевицата.
На друга картинка другарката е с класа си насред горски път – около тях брезички, борчета, не бях виждала такава приказна горичка в полето, където растях. Нашите гори бяха далече, не сме се разхождали организирано от училище нито до гората, нито до реката, която пък беше на стотина метра от дома ми. Сега брезичките и онези чудни пейзажи са на стотина метра от терасата, но вече нямам очите, с които някога ги разглеждах в букварчето и се захласвах по непознатата горска пътека.
На друга страница в буквара събират орехи, но орехът от картинката изглежда по-лесен за брулене от нашия орех в двора.
После идва ред на една страничка, където Нено е бебе и го приспиват. А Нено от нашия клас беше такъв висок и палав, все едно никога не е бил бебе и не се е налагало да му пеят, сричайки: „На-ни, Не-но, на-ни!“
На същата страничка с ръкописни букви е написано изречението: „Симо носи сено.“
Кой ли е този загадъчен Симо?
Имах колега Симеон чак като студентка. Винаги ми звучеше някак странно загадъчно и напомнящо за нещо името. Не беше за Симеон Велики, не. Но не се сещах за кого ми напомняше името на колегата.
Чак сега, като си разглеждах букварчето, си спомних отново за състудента си. И най-после разбрах кой е Симо, за когото не можех да се сетя, когато бях студентка.
Не зная някога ще позная ли рибата сом, но с умиление си спомних девойчето от картинката, застанало с усмивка на стъпалата, а под сценката е обяснено: „Милена на-со-ли сома.“
Следващата сценка показва как по-малкото братче на момиченцето, което рисува прилежно, седнало на малко столче, обяснява на майка си: „- Мамо, мамо. Веса нарисува малини.“ Пустото рисуване, хич не ми вървеше. Как ли се рисуват малини? Защо не ги показват на рисунката в буквара?
На буквата „Ж“ са нарисували едно отлитащо ято, което и сега повече ми прилича на лястовичета. Вдясно от заглавието: „Жерави“ пък птицата за мене е щъркел. Никога не съм виждала жерав. А пише, че Ружа и Живко махат на жеравите.
На друга страница има нарисуван клонест дъб. Запомнила съм го. Не помнех, че е от буквара ми.
Малкото разказче на буква „Ц“ завършва така: „Браво, Цанко! Когато пораснеш, стани летец!“
Постоянно си мислех, че само който се казва Цанко, става летец.
На последната буква – „Я“ в моето букварче е нарисуван язовир. Спомням си го.

А вие открихте ли вашите букварчета? Ако сте били в първи клас след 1947 година, вероятно ще си познаете първия учебник от училище.
Поставих ги в блога на училището ни, което участва в конкурс за иновативни практики.
Благодаря на cromberg, администратор на сайта „Нашето детство“, който ми показа откъде да намеря файловете.
А това е публикацията, която вече съдържа и доста коментари в сайта „Нашето детство“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s