Щастието е благосклонно към глупостта


Пък и може ли да бъде иначе, щом сама рамнузийската богиня, ощастливяваща човешките дела, е толкова съгласна с мене, та е винаги най-голям враг на мъдреците, а глупците дори и насън дарява с всякакви блага? Вие знаете за известния Тимотей, наречен Щастливец, към когото отнасят поговорката: мрежата и на заспалия щастливец рибар хваща. За щастливците е също другата поговорка: кукумявка хвърчи към тях. Напротив, за мъдрите подхождат други поговорки: родени са при пълнолуние, яхат коня на Сей и са получили в дял тулузко злато. Но преставам да си служа с пословици, за да не изглежда, че съм ограбила сборника на моя Еразъм. И така на въпроса: щастието обича не много разумните, обича и смелите, за които приляга поговорката: зарът е хвърлен. А мъдростта прави хората плахи и затова вредом виждате мъдреците да живеят в бедност, в глад и нечистотия; виждате ги пренебрегнати, безславни и ненавиждани. Към глупавите се стичат парите, глупавите се издигат в държавното управление и изобщо процъфтяват по всякакъв начин.
Ако някой смята, че щастието се състои в това: човек да се движи сред придворните, нагиздени със скъпоценни камъни, какво е по-безполезно за случая от мъдростта, какво е по-гибелно за човешкия род от нея? Ако трябва да се печелят пари, то каква полза ще има търговецът, ако следва съвета на мъдростта: ще избягва лъжлива клетва, ще се черви, когато бъде заловен в лъжа, ще отдава преголямо значение на всички заплашващи правила на мъдреците за лъжата и лихвата. Ако пък някой се домогва до църковни почести и богатства, то по-скоро магаре или бивол ще ги достигне, отколкото мъдрецът. Ако те влече сладострастие, то младите жени, за които много място се отдели в нашия разказ, се отдават с цялото си сърце на глупавите, а от мъдрите се плашат и бягат като от скорпион. Най-после всички, които се готвят да си поживеят по-приятно и по-весело, най-напред изгонват мъдреца и са готови да приемат каквото и да било животно вместо него. Изобщо, където и да се обърнеш — към папи, князе, съдници, чиновници, приятели, врагове, към най-значителните и към най-незначителните, всичко се върши чрез налични пари, а понеже мъдрецът мрази парите, всеки старателно го избягва.
Макар че няма никакво ограничение и край за моите похвали, все пак трябва и моето похвално слово да има най-сетне завършък. Затова ще престана да говоря, но предварително ще посоча с няколко думи, че не липсват и велики писатели, които са ме прославили с писанията си и с делата си. Не искам да си помисли някой, че аз по глупав начин сама на себе си се харесвам, нито желая законоведите да ме клеветят, че не привеждам никакви цитати. По техния пример и аз ще цитирам, т.е. ще говоря неща, които нямат нищо общо с работата.

По моите скромни изследвания и проверки, търсенето в Мрежата все още не показва резултати за налично съдържание на текста, написан около 1500 година.
Все си вярвам, че ще му дойде времето да си го препрочета.
Денят петък, 11 май беше наситен с примери за НЕЙНАТА възхвала. Но и се случиха доста непредвидими в този им вариант ситуации.

Браво на българските волейболисти, на изпълнителите от „Кентавър“, на публиката, на приятелите, които дойдоха и в дъжда, и след него не се отказаха да посетят концерта.
Този път не публикувах нищо предварително.
Заради хиляди обективни и субективни причини.
Нямало е и твърде голям смисъл – от позицията на знаеща вече крайния резултат, се оправдавам, че така е трябвало да постъпя.
Не дадох всичко от себе си, за да направя по-добра агитация и реклама.
Но Дядо Боже намести всичко – с продължилия 20-30 минути пороен дъжд и градушката, точно по времето, когато трябваше да се пристига и така се получи най-добрата проверка, кой защо и накъде е тръгнал.

Ето – наговорих и за доста неща, които нямат нищо общо с работата. 🙂

Advertisements

One comment

  1. zelenkroki

    „… Оказало се, че умът влошава нещата. В Journal of Personality and Social Psychology те пишат, че по „изтънчените в познавателен смисъл участници, продемонстрирали по-големи бели петна на предубеждения”. На практика тези, които размишлявали по-дълго, изглеждало, че били даже по-склонни да правят грешки. Така се оказва, дявол да го вземе!

    Как става така? Защо умните хора понякога изглеждат толкова тъпи? За съжаление, никой не знае. Така че най-интересната хипотеза е свързана с това, как ние възприемаме себе си и другите. И някои изследователи предполагат, че начинът, по който ние обработваме информацията, ни позволява твърде по-лесно да забелязваме предубежденията на другите, отколкото да обръщаме внимание върху това, че ние самите правим абсолютно същите грешки.

    И остава неясно, възможно ли е да се направи нещо, за да се справим с този проблем.

    Едно решение е да пийнем нещо, за да притъпим остротата на ума си, но не бих могъл да гарантирам, че нещо ще се подобри.“

    По-нататък ще търся източника на тези преведени мъдрости и „изследвания“.
    Някой ще се прави на иноватор на гърба на Еразъм!!! 🙂 Смело и навреме! 🙂 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s