До Ловеч и обратно – 2012


Петъчният ден беше и без предстоящото пътуване динамичен, красив, стремглав, суперски.
Автобусът е преминаващ през Габрово и затова потеглихме с един час престой на автогарата, да не би да го пропуснем.
Билети се издават на гишето след пристигането на автобуса, получи се опашка, на която почти драматично се обсъди положението с вероятния брой на билетите.
Всички се качиха, някой дори си купиха билет в автобуса. Докато изчаквахме потеглянето наблюдавах през прозореца непосредствено до автобуса един клошар.
Първо внимателно взе паднал до кошчето за отпадъци стар билет и си го прибра. След това пъхна ръка в кошчето и извади оттам метална кутийка от бира. Пропуснах да видя откъде намери празна пластмасова чашка, но след малко гледах как си наля питие и го погълна на екс непосредствено след това.
Човекът не се притесняваше от заобикалящите го хора, а пътниците в автобуса едва ли го забелязаха.
В Ловеч познахме къде трябва да слезем и след няколко чуденки поехме по баирчето към Езиковата. Всичко ни беше познато – същите стъпала, същата алея, сградата със същото особено вито стълбище, докато се озовахме в онази зала, където снимахме тържественото откриване на олимпиадата по английски език през април 2011. С помощта на фондация „Америка за България“ и други спонсори сега залата е променена неузнаваемо.
Странното име, след което пишеше нашето училище и град, беше впечатляващо, но не го запомнихме. В понеделник ще проверим имало ли е такава госпожица измежду участниците.
Върнахме се втори път след настаняването в хотела. Говориха двама души, откриването приключи бързо и ние поехме из града.
Навсякъде си спомняхме предишните посещения, чувството, че вчера си бил тук, не ни напусна.
(Днес, около обяд видях в градинката пред мъжкото общежитие една малка купчинка камъчета с надписано колче в тях: „Вчера“.)
След състезанието отново отидохме на покрития мост.
Нямаше я предишната еуфория от многобройните дрънкулки и джунджурии, които могат да се видят наредени. Състезателката беше изморена, хремава и твърде ядосана.
Продавачката в магазинчето, откъдето си взехме нещо стъклено за спомен, ни подаде стръкчета здравец, защото сме се оказали първите ѝ клиенти за деня – след поне 5 часа от началото на търговията в събота…
Разбира се, отново се срещнах с онзи полуанонимен познайник, когото съвсем неочаквано и непринудено срещам вече за четвърти път при всичките ми посещения в Ловеч от 2010 година насам. Неведоми пътища.
Този път беше идеално за снимка и го снимах.
Прибирането стана с много добър синхрон за смяната на втория автобус в Габрово.
А очакванията за резултат са 4/30.
Всяка точка, получена от втората група задачи, ще е добавка към неочакваните радости, които още предстоят.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s