Речник, Уикипедия, тълкуване на термини: три години чернова


Лигатура (типография)
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лигатурата е похват при изписването на букви, при който две съседни букви се сливат в един символ.
Стандартен пример за лигатура е латинското Æ.
Кирилицата широко използва лигатури. Така, няколко гласни са свързани с предходна гласна (отбелязана с і): ю (исторически йо), и остарелите букви ѥ (іе), ѩ (іѧ), ѭ (іѫ). И накрая, старата кирилица имала гръцката лигатура ѹ (оу). Тя се използвала за изписването на звука у и се пишела подобно на в гръцката азбука.
В съвременните славянски азбуки пример за лигатурата е буквата Щ, възникнала от комбинирането на Ш и Т, като втората бива поставена под първата и впоследстие камшичето се измества в края, за да е подобно на буквата Ц. Друг пример са буквите от сръбската азбука Љ и Њ, възникнали при сливането на палаталните съгласни Н и Л със знака за омекотяване Ь.

Типография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Типографията (от англ. typography) е дял от графичния дизайн, третиращ уместната и естетически издържана употреба на различните шрифтове. Типографията взима под внимание индивидуалността на всеки шрифт, с неговото излъчване и свойството му да въздейства визуално, както и обективните му характеристики — разположение и размер на камшичетата, пространство между отделните символи, отстоянията и пропорциите между главни и малки букви и т.н.

Калиграфия
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Калиграфия на латинска Библия от 1407 г., изложена в Малкърско абатство, Уилтшиър, Англия. Библията е била написана на ръка в Белгия, от Жепар Брил, за четене на глас в манастир.
Традиционна западна калиграфия с повлиян от готиката ръкопис, 2004
Калиграфия (от гр. κάλλος – „красота“ и γραφή – „писане“) е изкуството на красивото писане. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е „изкуството на даване на форма на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски маниер“.[1]

Историята на писането е белязана от естетическа еволюция и ограничена от техническите умения, скоростта на преписване и материалните ограничения спрямо работна ръка, време и място. Всеки стил на писане се нарича отделен краснопис или калиграфия.

Съвременната калиграфия има широк спектър – от функционални ръкописни надписи и чертежи до творби на изящните изкуства, където абстрактното изразяване на ръкописните символи дори може да притъпи или направо заличи тяхната четливост. Класическата калиграфия се различава от типографията и не-класическите изписвания, макар че всеки калиграф може да използва всичките видове писмо. Външният вид на символите се образува с течение на времето и въпреки това е гъвкав, спонтанен, раждащ се при самото писане.

Калиграфията продължава да процъфтява под формата на покани за сватби или други подобни важни събития, при изграждане на фонтове/типография, оригинални ръкописни логота, в религиозното изкуство, при надписване на камъни и паметни плочи. Използва се и за реклами, в киното и телевизията, актове за раждане/смърт, карти и други творби, където видът на надписите е от огромно значение.
Речник на българския език
макиаж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране
Значение — все още не е попълнено.
Думите от книгите на Станиславски, които стоят да придобият употреба и да не се замислям какво означават:
робко
практикабли
изокет
бели легхорни
шпроти и задъвка

[Последна редакция от zelenkroki на 03.12.2013 в 3:36]
Чернова от: 3 years ago (10 май, 2011 @ 5:08:07)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s