Опити (31)


Бърза хронология на изминалата седмица:

11.07.2011, понеделник
След уж по-навременна подготовка, пак тръгнах в последния момент за влака, а той се оказа бърз, така че лекичко поизлъгах, като дойдоха да ми проверяват билета. За малко да се издъня, мислех да си кажа, че се качих на Трявна. Ама излезе, че на Плачковци вече не издават билети. Може да проверя и от други източници.
Бързият влак си е с добавка в цената за бърз влак, нищо че има прехвърляне с автобуси и нищо че едва ли е по правилата за таксуване по време на ремонта на тунела до Радунци.
Живи и здрави всички, отново от слушане на жива реч разбрах за обгазяването около Дебелец. Било съобщено на пътниците да затворят всички прозорци във влака.
На Дъбово чакахме доста, вероятно така е по разписание.
Влакът от София е направил 80 минути закъснение. Неясно защо.
Аз продължих към проклетата Стара Загора и още преди 12 бях на гарата.
Автобусът, който пристигал малко след 13.30 по линия №64, пристигна към 13.50 на спирка „Верея“. Вече ме разпозна колежката, с която напълно СЛУЧАЙНО се случи да ни разпределят и в една стая на курса, а съвсем случайно и шестте колежки, които бяхме в двора срещу базата за обучение, се оказахме и непушачки.
Домакините, които почти не са се променили през тези 6-7 години, ни посрещнаха традиционно радушно, пихме студен чай, говорихме за настаняването и изхранването, пристигнаха и останалите участници, дори лекторът, който не беше очакван още вечерта преди началото на занятията, поне от мене, дори ТОЙ дойде по светло в понеделник.
12.07.2011, вторник
Церемония по откриване на курса с презентация за Фондацията и устно представяне на спонсорите от „Америка за България“.
Въвеждащата част на курса заедно с неосъщественото запознаване с участниците продължи до обяда.
След кратка почивка се случи първото контролно.
3 задачи с различна сложност, с капанче и с липсващи окончателни тестове. За третата и без друго не ми дотрябваха.
Влезе в ролята си помощникът на лектора, който ми показа, че въртене на двумерен масив не е голяма играчка. Първо полезно подсказване, следващия път пак няма да се ориентирам бързо за квадратна матрица и завъртане наляво-надясно на 90 градуса.
13.07.2011, сряда
Колкото и да си обещавах да изпратя поздрав за рожденичка, не стана.
Тотално ни травмираха с МПД-машини и бързо разказана теория.
Синтаксисът при bat-файловете си остава доста по-строг и с неочаквани съобщения при групова обработка на файловете, но има шанс да си използвам за образец получените последователности от команди.
Посетихме къщата с етнографската сбирка и църквата в селото.
Някога в пещерите над нас се криели от турците. Но заради едно прасенце, което избягало от пещерата, хората били открити и изклани. От другата страна на хълма потекла червена водата, която извирала. Забравих с какво особено име беше наречена пещерата.
А видяхме елек (нещо като декоративен пуловер без ръкави), изплетен за ерген от момата, която го е харесала, на една кука. Същите разцветки, фигурки и украса, както на женската дреха на същата мома. Не знаех, че мъжки пуловер може да изглежда като съвременна женска бутикова дреха. А нещо ме подсети, че вече съм чувала подобно нещо. зададоха въпрос – ами ако младежът получи няколко изплетени пуловерчета от няколко девойки? – Избира си :)…
Набързо написах нещичко в книгата за гости.
Ще се радвам да ми пратят някакви снимки от тази музейна вечер.
Използвах ютия да си гладя излишните блузки, които носех.
14.07.2011, четвъртък
Много напрегнат и специален ден.
Стисках палци за хирургическата операция на важен човек в семейството.
Правихме второто контролно в състезателни условия. Две задачи.
Потърсиха ме от моето училище. Пак формализми и недоразумения.
Потърсиха ме и заради полицаите.
Върнали са ми подготвен и проверен текст заради грешки – получих писмо с вчерашната, фатална дата. Гадничко.
Потърсих начин да използвам един от принтерите в базата.
Имахме рожденица в трупата на физиците. От нашия двор. Намерих зелена чаша и панерче, заедно с шнур за простир – полезни вещи за физик.
Не оставихме да довърши разказа си Дидето.
Но отново стояхме до късно.
15.07.2011, петък
Лектор за обектно ориентираното програмиране е Павлин Пеев.
Имам няколко примера, които трябва да бъдат подробно разгледани и да науча синтактични и семантични правила за ползване на библиотеки, класове, методи, вградени и потребителски функции, бъркотията е огромна.
След обяда се заехме да съставяме задачи, като аз най-после проумях, че не само се получават стилно добре оформени подпрограми или модулчета, които лекторът нарича инструменти, ами и алгоритмичното решение се опростява и придобива друга красота по този начин.
Вероятно задачите от вероятности и комбинаторика затова не ми се отдават – никой не пише сложни програми насипано, както е при задачите за група Е.
Парти с македонски песни и танци. Хубава вечер, с малко сълзи и малки издънки.
16.07.2011, събота
Труден ден.
Завършване на задачите, събиране на ресурсите, обсъждане, отпътуване.
На автогарата в СЗ уж има WiFi, свободни контакти, а нито интернет връзка хванах, не че нямаше, нито ток в контактите.
За европейската тоалетна, която се отваря автоматично, под строго наблюдение и не без устни указания от наглеждаща я дама, не е време да разказвам.
30-минутно закъснение на влака от Пловдив за Шумен и Варна. Хайде, автобусните прехвърляния може и да влизат в цената на билета, ако се спазва разписанието за бърз влак, ама с толкова закъснение – още ли нямам право на намаление и кога ще се почувстват длъжни от компанията БДЖ да връщат стотинките за надценката към услуга, която не се случва?
Транспортът услуга ли е? – Екстрата „бърз влак“ докога се признава за подобрена транспортна услуга?
И защо вратите на пътническата мотриса, която се движи като „бърз влак“ през Балкана, не се отварят от двете страни на влака за нашата гара? Губя време и обикалям с тежките си чанти заради тези автоматично отворени едностранно врати. Вече няколко пъти им се възмущавам наум.
Ами ако бягам от другата страна на влака в последния момент, няма да успея да се кача, нали!?!
Посрещна ме едно сърдито момиче, което на инат ми мъкна сака по баира самостоятелно, а сега вече втори ден има мускулна треска и болки в ръцете.
Следва продължение за обучението в Оряховица…

Advertisements

2 comments

  1. Maria

    Много интересно пишеш , откривам писателска дарба. Но не разбрах какъв курс си посещавала в Стара Загора. Просто ти завиждам моето ходене до София си беше направо скучно.

  2. zelenkroki

    Ех, Мария,
    Курсът не беше в проклетата Стара Загора, а в село Оряховица. За отбелязване е, че токът спря само в петък, само два пъти. 🙂
    Ето малко материали за онагледяване:
    http://nikittae.snimka.bg/bulgaria/oryahovica.607452

    А обучението имаше такова тежко наименование:
    Курс за подготовка на ръководители на школи по информатика
    !!!
    Как да не си наложа автоцензура за същността му???
    Материалите от официалния източник:
    http://www.math.bas.bg/infos/files/2011-06-07-Pokana_Project-MB&AB.pdf
    Не ми завиждай, ами си прати диагностичната процедура по пощата, че никак не остана време да пиша и да питам и аз.
    🙂 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s