Джоан Харис и една приказка за детството


Денят на детето е хубав повод да се почувстваме на свой празник всички – децата до и над 105 години.
Завърших прочита на една поетична тъжна приказка от български автор.
Подарих си това време точно на днешния празник. Благодаря на NomaD за предложението.
Балада от едно дете, чиято история съм гледала филмирана няколко пъти, преди да прочета авторовия вариант. Дори намерих и книжката на хартия!
Всички красиви български творби са тъжни.

А надолу следват цитати от друга ретроспекция на британско детство. Авторката на този роман е моя връстница.
Винаги когато се срещам с примери за земеделстване, градини, цветя, лозя, рекички, вадички, идилии, зеленина, спокойствие, ми се свива сърцето в трепетно очакване, че някога и аз ще се срещна с такова вълшебство. Нали съм си от село и живея на село? – Уви, няма такова безмерно щастие в селския труд, бъдете сигурни! И както някои се заплесват по фантастиката, така за мене нереално и пожелателно е невероятното съчетание на толкова чувства, философски прозрения и утопия с толкова познат и толкова обикновен … труд.
Така е и в „Къпиново вино“:

— Защо сте дошли тук? — попита изведнъж. — Какво очаквате да получите от този курс?

Положи усилие да не се засмее при вида на ужасените им лица, на любезните им стъписани погледи. Чувстваше се по-млад от всички тях, дързък ученик, който се обръща към цяла аудитория тесногръди, педантични учители.

— Вие сте млади. Имате въображение. Защо, за Бога, сте седнали да пишете за самотни чернокожи майки и шотландци наркомани, защо в такова изобилие използвате думата „дияволите“?

— Ами, господине, вие поставихте задачата.

Не беше победил войнствената млада жена. Тя го гледаше злобно и стискаше с тънки пръсти презрения си разказ.

— Зарежете задачата! — весело извика той. — Не можете да пишете само защото някой ви е поставил задача! Трябва да пишете, защото изпитвате потребност да го правите или защото се надявате, че някой ще ви изслуша, или защото писането ще излекува някаква рана във вас, ще съживи нещо мъртво…

Източник.

Прекаленото специализиране убива разнообразието. Впрочем хората не познават разнообразието. Те искат всичко да изглежда едно и също. Кръгли червени домати; изобщо не ги интересува, че продълговатите жълти са много по-вкусни, не си правят и труда да ги опитат. Червените изглеждат по-добре в щайгите.

Когато отпътуваш достатъчно надалеч, казваше Джо, привилата вече не важат.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s