Тази наша България


Продължавам да помествам най-актуалните за днешния ден цитати от книгата, която препрочитам:

[Цитат:]

23 ноември 1952, Кърджали
…В дивна страна живея. Да ми кажеше някой, че някъде има такава невероятна страна, бих го сметнал за шегобиец. И все пак има такава страна. В нея всичко се пра­ви за машините и заводите. Хората се лишават от най-необходимото, за да се доставят машини и да се построят заводи. От храната, водата, електричеството, дрехите на хората се дава на машините и заводите, те гълтат с метал­на паст залъка от устата ни. Хората се лишават от любов, почивка, здраве, за да растат и се размножават машините и заводите. Те са като някакви стоманени богове, на които се пренасят жертви. Безпощадно се изсичат вековни гори, за да се тъпчат стоманените ненаситни челюсти. Но нали машините и заводите трябва да служат на човека, а не човекът да робува на тях?

60 години по-късно, все още нищо не се е променило!

Advertisements

3 comments

  1. смех, брато!

    То и цитираният текст ми звучи съвсе-е-е-ем леко нелепо, а по-точно напълно избягал от реалността, но коментарът направо ме закла:

    „60 години по-късно, все още нищо не се е променило!“

    Това някакъв майтап ли е?! Ако е така, аз не схванах хумора.

  2. zelenkroki

    Вярно, вековните гори вече ги няма. Затвориха и завода в Кърджали.
    А повечето индустриални сгради са превърнати в жалки развалини. Къде са щастливите хора? Нито тогава, нито сега грижата за човека е с по-голяма важност. Само отчитаме някакви безумни постижения, стремим се към още такива, създаваме си нови богове от нови материи, непрекъснато жертваме времето си и … не виждаме себе си.
    Направих огромен гаф в личен план при поредната бездушна инициатива. (Останалите още не знаят.) Пилея си времето с никому непотребни занимания, навиквам ученици, които се чувстват и по-зле от мене… Не е ли робство?
    Няма хумор, само мъка.

  3. смех, брато!

    Цитираният откъс описва някаква апокалиптична картина на мизерия и оскотяване. А всъщност става дума за индустриализацията на страната, която донесе повече от 3 десетилетия (броено от цитираната 1952) доста сносен живот за всички. Смешно е да се приказва, че хората се лишавали от „храна, вода, електричество и дрехи“, защото ги гълтали машините. Глупости. Ако не беше индустриализацията, точно това електричество още нямаше да го има по селата, а пък и храната и дрехите нямаше да са тези. Отгоре на всичкото, видиш ли, само България била в това окаяно положение. Другите сигурно си строят заводите под земята, да не отсекат дърво.
    Пак тогава се раждаха повече деца, тези деца се изучваха и имаха от какво и за какво да живеят. Дълги години хората имаха спокойствие и оптимизъм.
    А сега? Сега има гигантска ДЕиндустриализация, опростачване, безперспективност, взаимна омраза и незапомнена емиграция. Нищо не се е променило ли? Та тогава имахме живот, надежди, а сега сме пропаднали и още се свличаме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s