Какви невероятни промени в разбирането на езика!


Повод за заглавието и смелия извод е публикация в електронното издание на списание „Български език и литература“, 2010, № 6.
© Български език и литература (електронна версия), 2010, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.01.2011, № 1 (134)

Много силно ме вълнува цялата строгост на изричните указания на електронното списание за съблюдаване на закона за авторското право и сродните му права.
Но това е странична забележка.

Вижте сега за каква новина става въпрос:
Отнася се до шаблонната реч и така наречените клишета:

[Цитат:]

Вторият тип задачи по лексикология са върху клишета или клиширани изрази. В SAT се откриват значителен брой правилни отговори, които са клишета – установени изрази, добре познати на опитния читател. Това са стандартни изрази с функция на готови формули, които облекчават официално-деловото общуване и са характерни за различни видове документи. В учебното съдържание за 9. клас и за 11. клас се преодолява негативното отношение към тях от минали времена и се подчертава удобството, което създават.

Няколко въпросченца, произлизащи от тези три цитирани изречения:

  1. Какви са критериите за опитен читател?
    На каква възраст даден критерий за опитен се прелива в неизпълнен критерий за опитност, предполага ли се, че по-неопитните читатели са по-малките ученици, защото още не са придобили опит да четат на роден език?
  2. Колко установени са клишетата – респективно, клишираните изрази, според езиковедите?
    И дали тест, подготвен днес, ще отрази същите правилни клиширани изрази след една, две, три години?
    Коя е институцията, кое е критерий за установяването им?
    Кой е специалистът, уреждащ с онази върхова опитност установените клишета и изрази?
  3. Второто изречение крие същите въпроси като по-горните, но отнесени към други понятия – стандартни изрази, готови формули, документи.
    Какво от официално-деловото общуване познават учениците? Познават ли някакви видове документи? Биха ли познавали нещата като стандартни учениците, съществува ли в момента на писането на статията от г-жа Кичукова някаква система от стандарти за писане на различни видове документи?
    Питам, не защото нямам никаква представа по темата, напротив.
    Скромният ми опит да попълвам разнообраните стандартни документи, включително от самоизтъкващи се за образцови държавни и частни институции, съдържащи множество правописни и фактологически грешки, ми дават достатъчно основание да се съмнявам в наличието на стнадрти и още повече – в спазването им.
    И, вмъквам още едно уточнение – преподавах делова кореспонденция в курс за обучение на възрастни, след това подготвих изпит – преди две години, при пълна самообразователна и самодейна подготовка от моя страна, а накрая курсистите получиха сертификат за придобитите знания и умения.
    В материалите си наблегнах единствено на практическата част по използване на формуляри и шаблони в компютърен вид, като разбираемо, не обелих и дума за спазването на стандартите.
    Все още имам колеги, приемащи за извънредно сполучливо хрумването да се пише 4 вместо ч, 6 вместо ш, защото тези знания ги няма из учебниците, а децата ни се развиват с такива прогресивни темпове, изпреварвайки нашите непохватни писаници с клавиатура.
    И не само това: Думата шльаокавица дали е допустима в учебните часове по български език? Аз поне още не съм видяла учебник, където да е използвана.
    А има ли по-разбираем начин да се посочи този масов проблем при писането в днешно време?
    Защо се допуска при разпространяването на рекламите и груповото облъчване на народа ни?

  4. Последен не по важност, а заради хронологията на цитата въпрос:
    Кога в държавните образователни стандартни (ДОИ) и учебното съдържание се е промъкнала тази велика иновация – внедряването на позитивно отношение към клишетата или клишираните изрази?!!
    Да се учи на клишета и удобно използване на клиширани думички ли изпращам детето си на училище?
    Нямаше ли някакви насоки да се стимулира мислене, критическо отношение към стила и чистотата на изразяване? Не е ли твърде смело решението да направим удобни клишета и след това – опитни да ги използват деца?
    Всичко друго вече го изучиха, дали?

Драги читатели, не дочетох статията за тестовете, аналогии на SAT за България, за нашенските представи за изпитване на учениците, за красивите намерения да се подпомогне методологията при изработването на изпитни тестове.
И, като знам, че условията за подказване са повече от прекрасни, май съвсем не си заслужава да дълбая въпросите, с които ще си доведа главоболие, много по-черен оптимизъм и очакване да се почувствам в крак с времето си докато общувам и обучавам учениците си.
Да се надяваме, че точно това ни трябва, синхрон в обучението и реалната действителност.

А сега, пребройте клишетата и клишираните изрази в написаното. Колко?

И ако имате алергия от математиката – съвсем на място тук се говори за функции и формули, много обичам езиковедите и филолозите, те най-безапелационно приемат математиката като Царица на науките!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s