Отново на кино


Е, наистина реалността надмина очакванията ми.
Само дето съм проплаквала аз, че няма кино в радиус 50 км!
Вчера прожектираха цели два нови филма в Трявна. Български премиери! Срещу 3 лева.
И аз пак гледах, пък не знаех, че са толкова нови филмите.
И щях дори и двата да изгледам, ама… с моите хремави истории от последните две седмици, с този зиморничав климат в салона, при 8 градуса навън, вътре не е било дори и толкова, …ясно е, че не ми се получи да изгледам по-интересния, по моите очаквания, филм. Ама ако бях здрава? – Ех, какво имало да си патя още аз, какво! 🙂
„Кино на чаршаф“ – му казва на такова прожектиране моята дъщеря. И си мисли, че е екстравагантно изключение поради използването на подръчните средства на киносалона в читалището това гледане върху големия бял екран, същински чаршаф, а не иска да разбере, че някогашното кино си беше все такова – върху големия чаршаф.
Аз не очаквах тя да разбере и филма – защото няма нищо общо с времето на TILT нейното поколение. Обаче – дали заради актьорите, които участват и в един телевизионен сериал, дали заради сюжета – хареса ѝ творението на българските представители на днешната киноиндустрия.
Обсъдихме като се прибирахме, че е типично по български без нормален край, че не реши нито един от проблемите на времето си, нито е чудно, че същите проблеми ги има и днес, ама го отдадохме на типичните български навици да не се търси решение, а да се показва интересно.
За другия филм – ще чакам да стане възможно да се вземе от интернет.
Не съм толкова нетърпелива, за да искам още утре да ми го намери щерката.

И сега, съвсем случайно, без умисъл и някакви други насоки – попаднах на статията за едно софийски кино.
Копирам всичко, защото не се знае докога ще го има Блогът.
И защото някои странности не ги знаех досега:

[Цитат:]От мазето към тавана на културата

Купих си нова клавиатура, а с нея има и подарък – мишка. Интерфейсно съм повече от щастлив, а културноисторически наивно учуден (рядко ми се случва). С чудесните периферни устройства се сдобих в мазето на бившето кино “Култура” (първи салон). Преди 4 години си купих компютър от бившето кино “Култура” (втори салон). Последният филм, който гледах (с още 2 зрители в салона) в кино “Култура” беше “Тотално затъмнение” на Агнешка Холанд. Докато го гледах, вместо да се шашна от няколкото легендарни “скандални” кадъра, бях потънал в размисли доколко празният салон символизира победата на дигиталната култура.

На сградата, в която днес са двата високотехнологични магазина, ѝ върви на технически намеси в културното битие. Повече от две десетилетия на нейния таван бяха предавателите, с които се заглушаваха емисиите на български език на “Свободна Европа”, “Гласът на Америка”, “Дойче Веле”, “Би Би Си” и другите „вражески” радиостанции. Дълги години (докато бях юноша) мечтаех да попадна на този таван и да видя очите на хората, които работят за културната изолация на обществото ни… На първи март, четвърт век по-късно, от мазето на същата (все по-богата на история) сграда си купих устройства, които служат на индивидуалната ми свобода на достъп до света. Явно, все пак, нещо, което би могло да бъде възприето като добро, се е случило при дългото ми изкачване по стръмната вита стълба между собствените ми биографични мазета и тавани.

Преди 20 години в интервю на Стивън Ашли от световната служба на “Би Би Си” надълго и нашироко, наперено и убедено обяснявах защо няма да емигрирам. Проминентният журналист толкова се изненада, че пусна цялото интервю без съкращения в глобалния ефир. Днес, докато чаках близо час на метростанция в центъра на столицата любимото си човешко същество, се радвах, че все още не съм се сдобил с телефон, от който може да се туитва: репортажът щеше да разказва мрачно за просещи цигуларки и пияни ученици. Ще ви го спестя (без друго вече доста текст изписах, явно клавиатурата наистина е много удобна).

Няма да е пълно, ако не добавя и коментарите към публикацията от времето около 1 март 2010:

[Цитати]
Бени 03/02/2010 01:12 AM

Трябва все по-често да ти се чупят клавиатурите, за да пишеш така прекрасно. Нищо по-хубаво не бях чела днес, а аз чета много. Който журналист си го може – ами може си го и това е. Другите да се учат, за да четем качествени материали, т.е. смислени, живи.

Борислав Борисов 03/02/2010 01:32 AM в отговор на Бени

Благодаря, поласкан съм силно! Предишната ми клавиатура (IBM) издържа близо десетилетие. А днешната нова клавиатура ми струва една надница. Шансовете за качествено писане са изконсумирани. 🙂

Канадски 03/02/2010 03:32 AM

Ти от колко време не си писал във вестник?

Борислав Борисов 03/02/2010 09:20 PM в отговор на Канадски

1 слънчев цикъл.

Спас Колев 03/02/2010 01:21 PM

Фолклорен принос към историята на сградата: Ако не е станало някакво объркване при устното препредаване, преди войната горните етажи са се използвали от Министерството на просветата. Според прадядо ми, дребен чиновник там по това време, хамалите, които качвали голяма метална каса по стълбите, я изпуснали и тя се ударила в стената към площата, изкъртвайки части от стената навън.

По същото време през зимата било обичайно на площада да продават наливна греяна ракия. На слизане от трамвая сутрин хората пиели по едно малко за сгряване. (Това, по повод на пияните ученици. 🙂 )

Борислав Борисов 03/02/2010 09:22 PM в отговор на Спас Колев

Площад „Славейков“ е бил (и беше) невероятно красиво градско пространство.

Kativanova 03/02/2010 02:26 PM

И аз не туитвам през телефон и даже вече изобщо не туитвам и имам свободата да въздъхна спокойно след такъв текст 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s