Бели и червени


Честита Баба Марта!

1 март

Снимка от месец март 2010, когато децата от Бирмингам бяха гости в Славейковото училище в Трявна

Още от галерията снимки с учениците от Бирмингам.

Има една госпожа, която не е на снимките. А е повече от всички заедно с нас и повече от всички мечтаеше такива празници да са всеки ден в училище. Честита Баба Марта, приятелко!
Защото с гости или само ние – училището е безкраен празник.
Особено на Първи март.
Благодаря на всички, които по един или друг начин ме поздравяваха за Баба Марта!

Днес ми разказаха колко много мартенички е получила друга една госпожа.
– Видя ли я? – ме попитаха?
– Да, видях я, – отговорих.
Видях ли я? – Аз нямах кой знае колко време да се оглеждам на днешния Първи март.
Приготвях компютри за транспортиране за ремонт, рових за още задачи по програмиране, пращаха ми писма и доклади, мъчих един компютър да разбере едни грешки…

Но тази вечер си спомних за нашия класен в математическата гимназия.
Почти както за госпожите днес – дойдеха ли празнични поводи – съучениците ми се надпреварваха да му приготвят картички с мили пожелания. Тогава сякаш нямаше такава истерия за мартениците. Но картичка в плик – задължително. Голям пропуск беше, че не можехме и на 8 март да му се подмазваме, но пък идваше Първа пролет – и отново го атакувахме с поздравления. С тайната явна надежда – да се омилостиви, да не изпитва, да не тормози по-наплашените по математика.
Той, нашият класен, няма нужда от по-явно споменаване.
Той си има известността, славата и гордостта на добър инквизитор.
Никога не се притесняваше да пусне в кошчето нашите старателно написани честитки. А винаги имаше една колективна картичка – от целия ни клас. Лично за мене предметът му не беше труден, не съм писала отделно поздравления, нито ме е обиждало неуважителното му отношение към картичките и хората, които се опитваха да го направят по-благосклонен.
Когато станах студентка обаче, не пропусках повод да му изпратя писмо с картичка. Може би, защото знаех, че няма да има пред кого да я пусне демонстративно в кошчето? Може би – защото исках по някакъв начин да му отмъстя за униженията, на които подлагаше съучениците ми? Ако днес ги попитаме, имало ли е такова нещо – обидно поведение, ДИСКРИМИНАЦИЯ, терор, тенденциозно отношение – едва ли ще има повече от един, да каже, че е бил тероризиран или нещо подобно. Доколкото се чува, дори този един, надали вече е сърдит на нашия класен. След казармата беше. Свидетел съм, че не се въздържа да се оплаче от класния.
Но днес – позициите му в обществото са видимо задоволителни, за да се чувства все още ощетен по някакъв начин. Знае ли човек.
Няма да забравя една от случайните ми срещи с нашия класен. Почти завършвах следването си. Не скри изненадата си и… ми благодари за редовно изпращаните картички за празниците.
Толкова важен повод за споменаване не очаквах. Пък и надали съм била чак толкова редовна за всички празници. Но е било достатъчно, за да му направи впечатление.
Е, после смениха имената на улиците в града няколко пъти.
Може и да пристигне едно писъмце до него, ако го напиша днес.
Може.
Телеграми не се пращат у нас от доста години.
Но писма – все още може.
Хубаво щеше да е, да пишех още обикновени ръчни писма. И да пращам картички по обикновената поща.

Честита Баба Марта!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s