14 февруари


Посетих едночасова среща на анонимните алкохолици.
Те са виновни.
Накрая всичко си казах.
Сега ме окайват.
Разкрих се не заради препиването.
Нека и другия път пак да ме поканят.

Advertisements

4 comments

  1. Виолета Тачева

    Не бяха алкохолиците, а пияните за живот!
    И не са те виновни, аз съм виновната!
    Всички си казаха всичко…. и беше хубаво!
    Никой не те окайва!
    Пак ще те поканят!

    И аз вярвам в любовта!
    И, между другото имам цел (даже имам много цели), което означава, че ще оживея!

    • zelenkroki

      Точно днес не беше най-подходящо да ми припомняш, Виолета!
      Платих си за едно признание, изказано неудобно рано и краят на годината ми беше вгорчен с още една доза хинин, от милите ми жадуващи за живот дечица.
      Надеждите остават, разбира се!

  2. Виолета Тачева

    Никога не бих могла да улуча подходящия ден, естествено! Дните ни са пълни с абсурди и ненормалности!
    Никога не бих могла да улуча подходящия ден, естествено! Затова ти подарявам единх мой стих, от ония, писаните по нощите…
    Една сутрин, когато он-лайн гледахме изгрева на Слънцето с анонимните астрономи, един бивш мой ученик (всъщност един от ония, които завинаги ще се титулуват „мой ученик“) изпя Did it my way ( оригиналът е на Франк Синатра, но го пя и министър на образованието – Даниел Вълчев) Тогава написах това:

    Дните ни земни пътуват по стария свой път,
    в 3D анимация край теб преминава светът.
    Няма отърване от еднопосочния ход на живота,
    всеки пред Бога е сам, със свойта Голгота.

    С първите глътки въздух, в първия твой ден,
    получаваш чаша с живот за теб сътворен
    и най – сложния ребус с най-богата дилема:
    Какво да направиш с чашата на теб подарена?

    Хора различни, решения разни:
    някои никога чашата не изпразват.
    Крепят крехкото равновесие на водата
    и всяка водна капка е болест на душата.

    Други пилеят водата без страх,
    разплискват живота, на пух и на прах
    превръщат чистата жива вода,
    от нея е всъщност на пътя калта.

    Трети не смеят да отпият от чашата.
    Държат я пред себе си , на масата,
    отрова съзират в кристалната чиста вода
    за тях цял живот няма светлина.

    А трябва чашата своя до дъно да пием,
    Животът ни да е радостен, с вкус на магия.
    Да може с последните удари сърцето да пей:
    Дойдох, видях, победих аnd did it my way.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s