Поклонение


Думата, която обикновено се превежда като „поклонение“, всъщност е „авод“ („труд“). Древният и библейският човек не се „покланял“ на своя бог – той работел за него.
Подобно на божествата в шумерските разкази, библейският Бог едва сътворил човека, когато посадил градина и заповядал на човека да се грижи за нея:
„След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.“
По-късно Библията разказва как божеството „ходеше низ рая по дневната хладина“, защото вече новото същество щяло да се грижи за Едемската градина. Нима тази версия много се различава от шумерските текстове, които описват как боговете настоявали за работници, за да могат да си почиват?
В шумерските версии съветът на боговете взел решението за сътворяването на човека. Нарочно възхвалявайки постиженията на единствено божество, Битие използва множественото число „Елохим“ (буквално, „божества“) вместо „Господ“ и съобщава една удивителна забележка:

„След това рече Елохим*: да сътворим човек по Наш образ,
(и) по Наше подобие…“
[* В каноничния български превод на Стария завет, „Бог“. — Б. пр.]

с. 316 от „Дванадесетата планета“ на Сичин.

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s