Опити (19)


Какво означава да проследим историческите факти:

После започнала нова епоха. Нашите учени я наричат новокаменна (неолит) – но този термин е напълно неподходящ, защото главната промяна, настъпила към 7500 г. пр. Хр., е появата на керамиката.
Поради причини, които все още убягват на учените – но които ще се изяснят, по-нататък в нашия разказ за праисторическите събития, – през първите няколко хилядолетия след 11000 г. пр. Хр. пътят на човека към цивилизацията бил ограничен в платата на Близкия изток. Откриването на многобройните приложения на глината станало успоредно със спускането на човека от неговите планински обиталища в по-ниските наносни низини.
Към VII хил. пр. Хр. близкоизточната дъга на цивилизацията изобилствала на керамични култури, които произвеждали огромни количества съдове, накити и фигурки. Към 5000 г. пр. Хр. Близкият изток произвеждал глинени и керамични предмети с великолепно качество и фантастичен вид.
Но развитието отново забавило ход и археологическите проучвания свидетелстват за масов упадък към 4500 г. пр. Хр. Керамиката станала по-проста. Каменните съдове – реликва от каменната епоха – пак станали повече. В селищата се откриват по-малко останки. Някои от тях, които дотогава били керамични центрове, постепенно били изоставени, изчезнали цели клонове на керамичното производство. Според Джеймс Мелаарт („Най-древните цивилизации на Близкия изток“) „се наблюдава общо обедняване на културата“ – някои селища явно носят следи на „новата, белязана с бедност фаза“.
Човекът и неговата култура очевидно били в упадък.

Описанието на произведението, което си наложих да чета и коригирам:

Описание:

Дванадесетата планета”, първата книга от поредицата, съживява шумерската цивилизация и представя хилядолетни свидетелства за съществуването на Нибиру, родната планета на анунаките и за тяхното кацане на Земята на всеки 3600 години.
Стълба към небето”, втората книга, включва древноегипетски свидетелства, показващи, че портата между смъртните и боговете представлявала космодрум на Синайския полуостров, като пирамидите и Сфинксът в Гиза изпълнявали ролята на фарове.
Войните на боговете и хората”, третата книга, обхваща ханаански, хетски и индийски извори, сравнява с тях случаите с Вавилонската кула и унищожаването на Содом и Гомора и стига до заключението, че преди 4000 години на Земята е било използвано ядрено оръжие.
Изгубените царства”, четвъртата книга, пренася читателя в доколумбовите цивилизации и древните империи в Северна и Южна Америка и разкрива досега неизвестни древноизточните цивилизации и “градовете на боговете” на олмеките, маите, ацтеките и инките.
Когато времето започна”, петата книга, анализира древните познания от небето и Земята и взаимосвързаните цикли, които довели до появата на астрономията, зодиака и астрологията, както и каменни календари като този в Стоунхендж.
Космическият код”, шестата книга от поредицата, обяснява как тайните на небесните учители на човечеството били кодирани в Библията и други свещени и тайни „книги” – космически шифър, който свързва хората с техните космически корени.
Научните открития, направени през годините след публикуването на всяка книга, представят все повече потвърждения на невероятните и неортодоксални, основани на научни данни заключения на поредицата. Тези открития и произходът на човечеството и Слънчевата система се разглеждат в следващите книги на автора.
Вярвам, че съвременната наука ще продължи да потвърждава древните знания.

Зекария Сичин

Мнения на посетители:
Борислав
Моето уважение към този автор, който първи и може би единствен успя по невероятно логичен и убедителен (без да се натрапва за това) начин да запълни белите петна относно човешкия ни произход, където научните обяснения отдавна боксуват безнадеждно. При прехода от маймуна към човек и Дарвинизмът се провали, защото обратното е, мисля, по вероятно. Заслугата на този автор е в това, че намери, а след това и отвори прозореца към древността и благодарение на способностите си успя да подреди (хроно) логически и обосновано материала, до който е имал достъп, вместо да блъска, като науката безнадеждно в стената. Шумерите и други са ни го написали, но то трябва да има очи, които да го видят,а не научни титли само, които заслепяват. Не съм млад и доста съм чел, но съм благодарен, че най-после успях да стигна до информация, която науката все още не може да даде убедително, а и мисля, че търси в грешна посока. Явно дори и в Библията се споменава за всичко това, но тя не обяснява нищо, а и се тълкува трудно, но след като прочетеш книгите на Зекария Сичин, вече можеш да имаш обясненията за това, което се разказва и в Библията за произхода и създаването на човека такъв какъвто е, а това засяга всеки от нас. Четете !!!

За патилата ми докато се захвана с четенето на книжката, най-добросъвестно и реално закупена от издателството, което не е сред предоставящите електронен вариант на книжки, разказах отделно. За необходимостта от четене дори и когато нямаш възможност да отвориш книгата в ръцете си, съвсем нямам намерение да се аргументирам.
Защо ли една прашясала от добрата хигиена вкъщи книжка ме очаква трети ден да я очистя и отворя?
В интерес на истината, тази книжка не съм я чела. Преглеждала съм я много пъти, да. И отдавна съм я наредила да събира прах.
Когато можеше да се закупи обаче – си я купих.
Защото е от препатилите книги. Защото трябва да я има човек под ръка. Пък дори и да е дълго времето на последното ѝ четене.
Аз с тази книга и с другите творби на авторката ѝ израснах.

И присъствах на една среща с нея. Тогава.
Толкова внимаваха всички при задаването на въпроси в края на срещата!
Кой казва, че като сме били управлявани и контролирани планово, всичко е можело да се предвиди?
Бележката, на която си написах въпросчето си, беше предадена на и прочетена от Блага Димитрова на това странно събрание, наречено „Среща с читатели в студентския град“.
Знаете ли колко трудно си написах питането.
Знаете ли, че почти не се спомена, че съществува романът, за който аз измъдрих въпрос. Тежко е да се пита, когато не знаеш дали изобщо ще допуснат въпроса ти. В изречението, което написах, не се разбираше – харесва ли ми, не ми харесва романът. Подкрепям ли писателката, обвинявам ли я?
Една от двусмислиците, с които заблуждавам и себе си, и околните, че имам ясна позиция.
Аз?
Позиция?
Ако книгата е била изземана от книжарниците, незнайно как – си стоеше в библиотеката на село.
През 1982, когато завършвахме средното си образование, нашият класен ръководител, преподавател по математика, ни поръча няколко неща:
Да си изпием първата бутилка качествено питие след като по пръстите ни се появят трайни мазоли от записване на лекции като студенти. Вероятно – чак след като успеем да се дипломираме, чак тогава да се напиваме, не като студенти.
(Той може и да не го е казал точно така, не беше многословен човек, все още не е, а си пести думичките, писането, изобщо – пример за много пестелив математик е, да е жив и здрав! Аз така го разбрах тогава, така си мисля да е било правилно да се напивам и занапред. Още повече – днес, когато слиновете по пръстите се заменят от мазоли на кокалчето на дланта, от добра употреба на мишката. Да се пие може и да е полезно в дадени моменти, но може би винаги има и друга дейност, с която можете да заместите химичния начин да си получите опиянението. Аз мога да предложа дълъг списък с такива заместващи дейности.)
А другото „комсомолско поръчение“ на моя учител беше – като минат изпитите ни през лятото, да си прочетем „Лице“.
Е, къде другаде да намеря заглавието аз, дето не купувах нищичко, а най-често стоях пред витрините на книжарниците докато си чаках автобуса за село в късните вечери, тогава, когато са затворени? Но пък имам хубави спомени от най-необезпокояваното разглеждане на щандове и книги през младежките ми години.
По-късно разбрах, този път от учителката ми по литература от гимназията – години след завършването ми, че официално книгата на Блага Димитрова не е забранявана.
Моята учителка ми напомни в разговора ни, че писателката изрично е предупредила, че „само фикусът е истина“.
Какво повече да ми сподели моята учителка?
Какво повече да попитам аз, нищо неподозиращото селско момиче, какво да питам една жива писателка на пет метра от мене?
– Вярно ли е? – Е, нали само фикусът е истински. (Не си и помислих, че е имало реален фикус, никога! Какво ми е пречело да си представя едно растение в саксия докато авторката е пишела ръкописа си, не знам. Сега отглеждам фикуси, мъча този, който ми подариха, мисля си за романа и фикуса докато измъчвам моя в саксията, но за миг не ми дойде наум, че е имало истинско растение наистина, не е заради романа художествената измислица!)

– Истина ли е историята, разказана в този роман?

– Не е ли преувеличение?

– Тя, писателката, ли е героинята от романа. Защо Бора? Какво толкова се постига с такова странно име? Защо?

Все едни такива, никакви въпроси. Какво ще ми отговори? – Да или не? – А аз какво ще променя в себе си, като чуя отговора? – Най-много, да не ми прочетат въпроса. И толкова.
Как да използвам момента, за да чуя нещо, което тази жена наистина да ми каже?
Пред всички?
Е, измислих си въпрос аз. Другите въпроси бяха повечето за „Лавина“.
Не е чудно, че в Читанката има само това заглавие.
Само на Читанката ли е работа да събере всички важни заглавия на този свят?
Или всички важни и необходими за задължително прочитане автори в България?

Защо?

Защо, по дяволите???

А въпросът, който написах на листчето беше:

Точно така ли трябваше да напишете романа „Лице“?

Още не вярвам, че залата оживя, писателката се развълнува и срещата се удължи във времето. Поне на мене ми се стори, че говори дълго, че престъплението, в което я въвлякох, ще ѝ се отрази зле.
Сякаш дотогава е минало гладко и тихо отпечатването на романа.
Ама нали официално няма забрана? Какво пък толкова, ако и да се шушукаше, че книгата е неоткриваема?

Ето какво приблизително отговори авторката:
Че не знае дали точно така е трябвало да напише романа. Че никога няма да разбере как точно е трябвало. Но че е убедена, че е сигурна, че е ТРЯБВАЛО да го напише!
Разказа за много факти, които са истина. Изобщо не намеси фикуса. (Знаех си аз, че никакъв фикус няма!!! :))
Не каза нищо неочаквано. За лицата, прототипите, събитията – не знаех, разбира се. Но изненада ли е да ти кажат, че имената на героите са променени, пък те си имат реални прототипи и образите им са променяни? – Какво друго? – Сънувала е измисления свят на нашите априлски поколения? Събудила се е и думичките се написали сами изпод ръцете ѝ?

Не ме разочарова тази първа среща с писателката.
Това беше най-важното.

А книгата – все някога ще стане общодостъпна и четена безпрепятствено от всички желаещи.

Няма време за пиянстване, хей!

Толкова работа има за довършване на този свят!
Не бягаме ли честичко извън задълженията си като хора и граждани, защото „така ни харесва!“?

Обещах да не пиша в повелително наклонение.
Никакви заповедни форми.

Пак ще повторя старите си грешки:

Но поне четенето е изживяване, което не променя съдържанието на прочетеното.
Ще чета отново за форматирането.
Цялата седмица се изниза все в неефективно четене и писане.
Сега да си препиша правилата, по които поне внимавам в работата си:

За притежателното местоимение в женски род („и“ с ударение) се препоръчва да се използва символа „й“ („и кратко“). Не е желателно използването на комбинацията „и`“, независимо от това, че е по-правилно от типографска гледна точка.
Отново искам да подчертая, че трябва да възприемате тези символи като маркировка; след преобразуването (напр. в HTML) те ще се трансформират в съответните типографски символи.
(край на описанието)

Знам, че не е много добре, дето през доста разпокъсани периоди от време се хващам да редактирам, но ако се откажа дори от този график, ще съм още по-зле.
На нула не се дели.
Защо ли ми трябваше книга с толкова много изображения?
Да видим като им дойде времето, как ще ги опиша:

Изображенията се дефинират чрез конструкцията {img:име-на-файл} или {img:име-на-файл|Алтернативен текст}. Във втория случай алтернативният текст се показва на читателя, ако самото изображение не може да бъде заредено или видяно. Препоръчително е изображението да е във формат JPEG или PNG. Ако конструкцията {img:…} е самичка на реда, тогава изображението се извежда центрирано на самостоятелен ред, напр:

Пример:

Толкова работа чака…

Advertisements

3 comments

    • mister_sou

      Когато първите думи на първото изречение от дадена глава са с главни букви, трябва да се преобразуват до нормални. Заглавията на главите също се нормализират, ако са само с главни букви. Пример:

      Грешно:

      | ЗЕКАРИЯ СИЧИН
      | ДВАНАДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА

      Правилно:

      | Зекария Сичин
      | Дванадесетата планета

      За обработката на сканирани изображения има толкова подробна статия, а до днес дори не знаех как да я достигна от самата Читанка:
      http://wiki.chitanka.info/Обработка_на_сканирани_изображения_чрез_Scan_Tailor

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s