Следене


Доказателството е снимка, направена чрез обществена камера по пътя към работата ми в сряда, 26.01.2011.
Вероятно тази е най-студената сутрин за месеца – минус 15 отчиташе термометърът, поставен върху сградата на Общината, приблизително там, където се намират надписите от камерата:

Трудно би послужило за разпознаване това обзорно визуализиране на мразовитата сутрин. Но не кой да е, детето ми ме е познало и е направило снимката – аз ѝ вярвам, че съм аз, имам сходство с петното, крачещо към училището.
Две сутрини моята умница става, но не ходи на училище, защото предпочете да създаде „повече количество отсъстващи“.
И се вълнуваше всяка сутрин колко ученици от нейния клас ще се върнат след отсъствия заради боледуване. В петък вече се беше уморила да не си отспива, късното лягане, когато знае, че няма да има училище на другия ден, я изтощи, и в деня, в края на който наистина обявиха ваканция, никой не ме изпрати сутринта.
Новината от края на шестия час в петък е, че сме на училище чак на 7.02.2011 заради грипна ваканция.
Почти компенсираха кратката ваканция за празниците по този начин.
И дано студовете убият вирусите.
В четвъртък беше минус дванайсет, от петък насам е по-топло.
Да знам, че моето преминаване и в двете посоки ще се документира всеки ден, е радостно знание – нали няма да е безкрайно?
Който си има смелостта да използва правото за освобождаване от училище по „молба от родител“, ще прави снимките, но ще трябва да стане по-отговорно човече и заради тези неучебни дни.
Надявам се.

Advertisements

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s