ЛИМФОН НА ХОДЖКИН


Да, познавам този израз. От лятото на 2000-ната година.

Сега е важно да се помогне спешно на едно момиче.

ДА ПОМОГНЕМ

След като продаде всичко, което притежава и изчерпа всички възможности за намиране на средства, семейството на Сани се нуждае спешно от 119 382.00 ЕВРО, за да спаси нейния живот!

Сандра Валентинова Младенова

Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

Благодарим ти, че помагаш!

Раково заболяване ли е болестта на Ходжкин?
Раково заболяване ли е болестта на Ходжкин?
Болестта на Ходжкин е хронично заболяване от групата на лимфомите, което се нарича още болест на Щернберг-Палтауф. За радост това е доста рядко заболяване. Може да се появи на всяка възраст, но достига най-висока честота между 30 и 50 години и засяга по-често мъжете, отколкото жените. Положително е, че болестта не е наследствена и няма склонност към повторяемост. В началото заболяването е асимптомно и единственият признак на появата му може да бъде неболезненото увеличение на лимфните възли. При развитие на болестта могат да се появят коремни болки.

Възможна е и появата на епизоди с повишение на температурата, които продължават 2-3 седмици. Накрая пациентът става силно анемичен и често отслабва. В повечето от случаите Ходжкиновата болест засяга лимфните възли, черния дроб, слезката и костния мозък, но по принцип никой орган не е защитен от нея. Диагнозата се извършва въз основа на характерната хистологична «находка» на лимфните възли, взети чрез биопсия. Предварително обаче се правят и някои инструментални изследвания (компютърна томография, лимфография и т.н.). Обикновено болестта е под контрол в продължение на години с помощта на подходяща терапия.

По въпроса, вид раково заболяване ли е Ходжкиновият лимфом, мненията са различни. Въпреки че заболяването може да доведе до смърт и много прилича на злокачествен процес, има фактори, сочещи вероятен вирусен произход. Излагането на определени видове вируси се смята за рисков фактор. Лечението е комбинирано: съчетават се лъчелечение и химиотерапия.

Комбинацията от видовете терапии постига добри резултати: около две трети от случаите на Ходжкиновия лимфом оздравяват. Съществуват и десетина лимфомни форми, подобни, но не идентични с тази на Ходжкин. Те се наричат неходжкинови лимфоми.

Преди 10 години нямаше толкова бърза, подробна и изчерпателна информация за непонятните думички, разчетени с усилия от първите медицински документи, с които се сдобих.
Не се случва нищо по план и според научните норми, когато Случаят те избере за „един от малкото“.
Много ми е уютно – все да съм „от малкото“.
И да се любувам на старанието на медиците да намерят отговор за нетипични, редки, странни симптоми.
Мислех си, че като се впуснах сляпо да спазвам препоръките им за изследвания, хоспитализиране, системи, инжекции, всякакви експерименти – ще си помогна. Или поне на тях – в името на науката?
Нищо такова не се случи.

В белодробната болница в София се запознах с личности, които се бяха изградили в стоицизма на собственото си заболяване и щедри ограмотителни сеанси към новопристигналите. Тази школа не се преминава с номенклатурни такси и ценоразписа на заведението.
В минутите преди процедурата за хистологичното изследване, наречена „биопсия“ вярвах, че „след малко“ за лекарите няма да има повече въпросителни.
Не познах.
Биопсията не доказа Ходжкин, но и НЕ го отрече!
Никой няма да ви каже, че сте здрави след подобно изследване! Само се записва дали иззетата тъкан съдържа или не онова, което категорично доказва болестта!
И никой не ме предупреди, че след всичките церемонии да постъпя в болницата, след телефонните уговорки, предварителния престой, заедно с дузината съпътстващи изследвания, минути преди самата интервенция ще ми поискат „информираното съгласие“ за нея!
Това ми се видя свръхненормално.
После с още по-голяма сила ми се показа адекватността на поведението на медиците. Вярно, че изследването се провеждаше в университетска болница. Вярно, че имаше студенти, които трябва да бъдат обучени. Вярно, че за нетипичните случаи е нормално да има публика.

Но какво им бях виновна, че живея в Трявна? – Изслушах лирическото отклонение на извършващия процедурата лекар, посветено на несправедливото отстраняване на негов колега, който работел в Трявна, и с неговото настоящо отсъствие в града, разполагащ с апаратура, според говорещия – много по-качествена, как се увеличавал потокът за изследване на болни извън региона.
Нищо не разбирах – нито за каква апаратура, нито – къде се намира, нито защо градът-средище на Възрожденския дух, има такава лоша слава, нито с какво студентите ще му помогнат на своя обучител при извършването на биопсия с изхабени щипци и амортизирана техника.
Личната ми вина къде беше?
Защо ме накараха да се подпиша за съгласие?
Аз, навлекът, дошъл за диагностициране?
Не знаех отговорите.
Днес отново не ги знам.

Трябва ли да попитам:

Защо се води изобщо кореспонденция за заболяването на Сандра, щом:

„Съгласно разпоредбите на българското законодателство НЗОК заплаща за извършена лечебна дейност на лечебни заведения САМО на територията на Република България.“

Как така тази авантюристка, Сандра, си е позволила да се вози на самолет и да се лекува извън лечебни заведения на територията на Република България??? Тя никога не е посещавала лечебни заведения на територията на Република България, нали?

„На свое заседание Комисията за лечение в чужбина разгледа изпратените от Вас документи. Съгласно Правилата за дейността, молби на болни заминали на лечение в чужбина без предварително кандидатстване и разрешение на Комисията не се разглеждат, поради което Комисията не може да даде ход на молбата Ви.“

Администрацията на Министреския съвет не си жали усилията да отговори също с официално писмо:

„Има данни, че по случая е водена кореспонденция с вашата администрация.

Моля за проверка и Вашите становища по случая, с оглед възможността да окажем съдействие.

Приложение: сигнал, документи – 10 листа и копие от пощенския плик.

Ето, вземат се мерки, търси се възможност за съдействие! – Ура, другари, браво!

Но в омагьосания кръг на този Параграф 22, кога ли ще се случи нещичко, поне малко – в помощ на момичето със СПЕШНА нужда от лечение и трансплантация на стволови клетки? С усложнението, предизвикано от лечението му в българска болница? От 2009 година насам. Или още по-отрано – още от 2007 г.?

Знам, че съм пристрастна.
Знам, че случаят е частен.
Но той не е единствен.

А причините, водещи насам… те са от многострадалната земя, където се намираме.

Днес е време да се действа.
Приказването винаги може да го довършим и после.

Вярвам, че има смисъл.
Вярвам, че Сандра ще стане вещ и честен защитник на човешките права съвсем скоро.

Нека финасовото разрешение за нейното лечение да стане най-бързо.
И Сандра да се върне здрава и жива вкъщи!

Advertisements

2 comments

  1. Stanislava Ilkowa

    Моята половинка се бори с Ходжкин, 4ти стадий. Направих блог, в който описвам детайлно лечение, възможности, алтернативи. Ако ви е интересно: http://canfight.blogspot.com/
    Бъдете здрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s