Задължения


„Ех, да можеше до утре да са минали още две седмици!“ – размечтано изрече на глас щерката.
И аз най-наивно си помислих, че някак си пресмята как до утрешния ден ѝ трябват още две седмици.
Възхитих се на преценката ѝ – колко време ѝ трябва, за да се почувства добре.
Само че… то времето пак е толкова, наистина след две седмици ще се чувства по-добре от днес, но… не защото е използвала двете седмици, за да преодолее причините за притесненията си за утре, не…
Вторият въриант на тълкуването ми си беше правилният – вместо да се тормозим за утрешния ден, си мечтаем как вече е минало…
Само и само да се маха треперенето и неизвестността.
Никакви други причини нямало.
Всички други необходимости от още време са си само в моето въображение.

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s