В памет на Георги


Той е роден на 12 октомври – денят, когато Колумб открил Америка.
Нямаше да помня датата на раждането му толкова време, ако не беше тази връзка.
Нямаше причина да се случи да бъде първият колега, при когото ме „насадиха“ да работя, когато започнах работа.
Никой не ме познаваше, нито са очаквали да се „задържа“.
Показаха ми го, той не изрази голяма радост, и на другия ден замина в служебен отпуск да спортува.
Подводно ориентиране.
Когато се върна, ме научи на три много важни неща:
На най-голямата работа, бързане и пришпорване от шефовете, решението е сядането и нищоправенето.
Всеки, когото изберат с мнозинство, рано или късно става опозиция с онези, които са го избирали.
Трепане и плитко заравяне“ – решава много конфликти и проблеми с хора, които те нервират и ти пречат да си свършиш работата. Когато отново дадена личност отново те ядоса, разравяш, трепиш, пак заравяш. Това успокоява. И дава простор за бъдещи спорове, проблеми и досади. Можеш да пренебрегнеш обиди, стрес, чувство за неудовлетвореност, яд.
Той ме научи на търпение. Научи ме да подбирам средствата и инструментите за работа. Да се радвам на този предварителен подготвителен етап, да изчаквам, да усещам пътя за разрешаване на типичните проблеми и повреди, в работата, в отношенията си с хората, особено за общуването и неправенето на впечатление, когато не ти трябва да натрапваш вниманието на околните.
Той беше от хората, които уж не са различни, когато са в тълпата.
Но знаеше повече.
Имаше своята житейска философия.
Той беше няколко години по-голям от мене, завършил техникум, здраво стъпил на земята, преценяващ точно и реалистично.
Не беше идеалист, можеше да си направи майтап, можеше да се почерпи с приятели, можеше да се весели, можеше да бъде и точен, и несериозен, можеше да ръководи, да напътства, да се скара, да се извини…
Не беше вманиачен в нито една идея, не беше идеалист, не беше кариерист.
Радваше се на живота, по свой начин търсеше своите цели и се стремеше да ги осъществи.
Не натрапваше никому своята рецепта, но имаше последователи.
Никой няма да ми повярва, ако споделя, че някога съм се тревожела за него. Той се оправяше винаги, винаги знаеше как, винаги намираше вратичката, винаги беше по-съобразителен или по-практичен от останалите.
Всички го имахме за вечен непукист, знаехме, че ще оцелее при всякакви обстоятелства.
Той първи напусна работата, аз останах още 8 години там.
Той ми се обади, после дойде в Трявна, но така и не се видяхме, после аз го потърсих за рождения му ден, намерихме се в скайп, чувахме се понякога…
Днес Георги щеше да навърши 49 години.
Той обичаше рождените си дни.
Празнуваше ги с колеги, приятели, в семейството.
Да си роден в Деня на Колумб, не е малко съвпадение.
С наближаването на тази дата, си казвах, че непременно ще отбележа рождения ден на Георги.
А се получава толкова мъчно да пиша за него в минало време.
Не става.
Не може да бъде така!
Аз продължавам да не вярвам.
През лятото се наложи да отида до Стара Загора.
В този проклет град, преди да навлезе в градската част, влакът минава покрай едно място.
Там са онези, които не трябваше още да са там: Капка, Нели, Росен. И Георги.
Мир.

Advertisements

One comment

  1. Trackback: В памет на Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s