Седмица 5, понеделник


Почти се погодихме с дечицата ми от 11а.
Кротичко, с периодични избликващи крясъци, с поредните недоволства, нечул-неразбрал, какво съм длъжна и какво – не…
Нямам шанс да поставя задача, която да се работи повече от един учебен час.
Когато са два поредни часовете, през първия си изясняваме задачата. Ако времето, което ни остава след това да я изпълним, не е достатъчно до края на втория час, едва ли имаме шанс да я довършим и през следващите два часа след два дни.
Така е то.
Но се стигна до интересни идеи и самооценки.
Само да не искам и да се замислят ооще мъничко мързеланчовците ми.

Борбата с вирусите на един единствен компютър не завърши окончателно до края на работния ден. След всяко чистене, триене и уж премахване на опасностите, те сякаш се роят и наново изявяват себе си.
Мъка.
Денят беше за разкошна есен, макар че сутринта показваше минус 1, още не е имало слана.
Планината е зелена, прошарена тук-там, но много сочна, меко сияеща, щедра и мъдра.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s